2014 г. в книги

Отново дойде време за годишния обзор на прочетени книги, с което се опитвам да направя равносметка за това дали:

– съм прочела всичко което искам (не);
– съм чела разнообразна литература (определено да);
– съм чела качествена литература (по-скоро да);
– дали има смисъл да поддържам блога (след пет години списване все още имам съмнения.)

2014-та година ми донесе няколко ценни неща, за които може би разбрахте от редките ми постове във фейсбук. Първо и най-важно, се сдобихме прекрасен нов дом, в който си направихме чудесна библиотека. Планираме вече и нейното разширение. 😉

През 2014-та най-сетне се захванах с дълго отлаганото учене на испански език, което се надявам да ми отвори врати към творчеството на множество писатели без посредничеството на преводачите. Не обичам новогодишните обещания, но съм се зарекла тази година да разбера защо на испанските глаголи им се случват някои непонятни неща, и да прочета поне две книги в оригинал (след като настоящето ми постижение е почти прочетен сборник с разкази).

И не на последно място се запознах (най-вече онлайн) с близо 40 души като мен – четящи и споделящи впечатленията си за прочетеното в лични блогове. Благодаря на всички, които се вкючиха в книжното матине: желая ви много нови и качествени четива през новата година, както и време да ни запознаете с тях.

Разбира се, имаше и няколко лоши моменти през годината, но предпочитам да не пиша за тях, с надеждата да ги забравя успешно до месец март.

Покрай опитите да наваксам с няколко класации едновременно успях да прочета и едно от най-добрите четива за годината – „Дюн“. За този роман ще прочетете ревю малко по-късно. Ако пък сте настроени за нещо наистина мрачно, „Пътят“ на Маккарти може да ви го осигури. За всички книги от тази секция, без „Диви разкази“ можете да прочетете с подробности в постовете на блога.

Следващите девет книги са обединени от присъствието им в списъка на 175 книги от топ 100 на голямото четене. „Дюн“ също попада в този списък, апропо, просто нямах място за него 🙂 Почти всички от тях ми бяха интересни по свой си начин: от чудната приказката на Енде, през страхотния Уотършип до експериментално-интелектуалния роман на Господинов.  Просто щракнете етикет „175 книги“ от менюто в дясно, за да стигнете до тези ревюта.

В долната миш-маш секция с книги ще видите двете най-впечатляващи за мен книги от годината – великолепната The Scar от Чайна Миевил и философско-религиозно-литературното изживяване „Творческа митология“ от проф. Джоузеф Камбъл. За последната не писах, защото е адски трудно да се вмести цялата информация от този труд в няколко страници. Мога само да кажа, че това е ръководство за разбиране на съвременните символи не само в литературата, а и в изкуството като цяло. Llamadas Telefónicas пък е първият ми опит да чета в оригинал испански, и смятам, че направих добър избор с просто написаните и страхотни разкази на Роберто Боланьо. Когато довърша прочита им, определено ще драсна за тях.

Разнообразието през годината ме побутна да нагазя отново в крими и трилър жанра – нещо, което не бях правила от много време насам. Добрите попадения включваха Still Life от Лоис Пени и „Заветът на Изида“ от Джеймс Дъглас – и за двата романа, които са обявени като предстоящи в каталога на СофтПрес, ще ви споделя по-подробно, когато им дойде времето.

И накрая поредната голяма порция от паранормални романси ограничена до творчеството на новата звезда в личната ми класация от жанра Лариса Йон. Лошото е, че вече изчерпах всичките ѝ завършени романи, и за догодина трябва да открия някоя друга писателка.

Това, което си пожелавам за новата година, е достатъчно време за четене. Пожелавам на всички вас същото, както и късмет в избора на добри четива.

И последно – благодаря отново на издателствата Бард, Изток-Запад, Skyprint, Екслибрис и Август, които ни помогнаха да ви запознаем с част от новоиздадените им книги.