Дамата, която ни гостува днес е истинска симпатяга, която имах удоволствието да видя съвсем наскоро и на живо. Не е изчезнал вид, не се подвеждайте по прякора ѝ. С удоволстие следя ревютата в блога ѝ, където можете да намерите всякакви книги: от класика, през съвременни заглавия до фантастика. Предствям ви снимката, която Ади, реши да сподели с нас.
Име: Аделина „Змей“ Генова
Блог: Книгозавър
Снимка:
Книги на снимката (от горе надолу):
1) „Пълноземие“ – Николай Теллалов – от младостта ми, когато се учех да вярвам, че българска фантастика все още съществува;
2) „Кастинг за месия“ – Петър Делчев – книгата, която ме накара (след „Слънце недосегаемо“) да си припомня, че талантливи писатели имаме и умеят да пишат с размах;
3) „Мъжете, които мразеха жените“ – Стиг Ларшон – вторият швед, на когото попаднах и се влюбих;
4) „Трънски разкази/Балканска сюита“ – Петър Делчев – от типа „лични и помитащи книги“;
5) „Мидълсекс“ – Джефри Юдженидис – книга с толкова широк характер, че умът ми не побира таланта на Юдженидис;
6) „Сонет 130“ – Ганка Филиповска – сборник на болката;
7) „Майките“ – Теодора Димова – чувствена, увличаща и, абе, ох…;
8) „Покани ме да вляза“ – Йон Айвиде Линдквист – първата книга, за която написах няколко думи. Толкова нежна, че ти е трудно да повярваш какво четеш;
9) „Има крокодили в морето“ – Фабио Джеда – една от книгите, които трябва да прочете човек, за да знае, че е добре. Че има и по-лошо. И че трябва да бъдем добри;
10) „Часът на чудовището“ – Патрик Нес – прекрасна работа на Нес по тематика, за която трябва да се говори.
Отговорите на Адeлина:
1) Какво е общото между книгите на снимката?
Трудно мога да кажа кое е общото помежду им, но може би фактът, че мога да се закълна във всяка една от тях. Или поне в няколко от разказите в тях за сборниците. И, като се замисля, май съм пускала по една сълза на почти всяка от тях.
2) Има ли сред тях такива, които си заела от приятел?
Не. Рядко заемам книги от приятел. Ако нещо ми е изрично препоръчано и е на цена, която мога да си позволя в дадения момент – директо купувам. 🙂
3) Коя си давала за прочит на приятелите си?
„Трънски разкази/Балканска сюита“, „Покани ме да вляза“, „Часът на чудовището“ – все много лични и красиво написани.
4) Коя никога не би заела на приятел?
Няма книга, която не бих заела. Даже напротив – обикновено съм доста досадна с препоръчването и дори „пробутването“ на книги на приятели. „Пълноземие“ обаче ми е много лична и много трудно намираема, така че бих се замислила преди да я дам някому, макар и да ми се иска да я прочете.
5) Подарявала ли си някоя от тези книги?
Да, „Сонет 130“ и „Трънски разкази“, докато все още се намираха бройки от първото самостоятелно издание на сборника. Наскоро подарих и сборното издание.
6) Получила ли си някоя от тях като подарък?
Да – „Майките“, „Пълноземие“ и, колкото и да е странно след като аз съм я подарявала много пъти, „Трънски разкази/Балканска сюита“.
Приумици 