Боб Шоу: Орбитсвил


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

Tака и така стана дума за „Орбитсвил”, реших да ви я представя и нея: все пак е една от класиките в жанра и една от малкото експлоатиращи идеята на сфера на Дайсън.

Предупреждавам, че в ревюто има доста спойлери.

Романа на Шоу излиза през 1975 и е удостоена с BSFA (Британската награда за научна фантастика). Има и две продължения, Orbiswille Departure (1983) и Orbitsville Judgement (1990), които най-вероято няма да видим скоро на български. Да не казвам никога.

„Орбитсвил“ излиза цели 5 години след „Пръстенов свят” на Лари Нивън, но му отстъпва и стилово, и идейно, и така и не успява да постигне внушението за необятни простори от обитаем хабитат, което постига роман на Лари.

Човечеството е открило начин за бързо придвижване между звездите, но след години на проучване е намерена само една обитаема планета. Достъпът до нея се контролира от „Старфлайт” – единствената корпорация, която има и праща кораби на мисии в космоса, и превозва пътници. Самата корпорация е организирана от настоящата ѝ собственичка, по модел на кралския дворец от Викторианска Англия. Историята започва, когато Ванс Гарамонд изпуска за миг от очи разглезения син на Елизабет, директорката на „Старфлайт”, и той претърпява смъртоносен инцидент. Изправен пред неминуема смърт, Грамонд прави единственото възможно нещо: взима семейството си, и бяга с кораба и екипажа си в открития космос. Той знае, че това е просто отсрочка, защото кораба има запаси само за една година, и за този период или трябва да открие нов обитаем свят, или да се завърне на Земята. 

Затова Грамонд се решава да рискува: отправя се към единствената планета, на която са открити останки от цивилизация, но която е изпепелена и негодна за обитаване.  Откритите карти го отвеждат до място, където е отбелязано, че има звезда, но не се вижда, и може да се открие само по гравитационното изкривяване, което причинява на време-пространството. Откриват, че звездата е обгърната в Дайсънова сфера с един вход, и с жизнено пространство милиарди пъти по-голямо от това на Земята. До входа намират оглозгани останки на космически кораби, които явно са разглобени, за да се използват като строителен материал. В самия Орбитсвил, така екипажа именува новооткрития свят, попадат на същества, които просто вегетират. Те сигурно са наследници на някоя от расите дошли с въпросните космически кораби, но са деградирали и социално, и индустриално, едва ли не до нивото на ловци/събирачи.

Всъщност романа се върти именно около идеята, че живот в свят, който предлага буквално неограничена площ за живот, с почти идеални климатични условия, неминуемо ще доведе до загуба на любопитството, на желанието да се развиваш научно и социално,  на импулса да изследваш космоса, и да търсиш нови обитаеми светове. Любопитна идея, но слабо и повърхностно защитена, а и сама по себе си не много убедителна.

Историите са две паралелни, от една страна е сферата, заселването ѝ с хора и влиянието ѝ върху заселниците, и скитането на Ванс и част от екипажа му из нея, а от друга страна – личния конфликт между Гарамонд и Елизабет.

Интересно ми беше и как Шоу е решил проблема с изкривяването на времето при скорости близки до тази на светлината, или проблема с надсветлинната скорост, защото още в началото се разбира, че Ванс пътува до далечни места в галактиката, но и за него и за жена му е минало едно и също време. Не знам какво точно очаквах, но не се появиха хиперпространствени двигатели. Авторът просто е решил, че Айнщайн греши, и че при ускоряване времево нищо не се променя. Вместо това се включва в действие някаква друга физика, за която дори не се е постарал да направи теоретична обосновка, па макар и тотално измислена.

„Орбитсвил“ е доста сух роман, не блести с литературни достойнства, богатство на езика и разнообразие на образите. Действието е скоростно, решенията бързи, а описанията кратки. Но пък за сметка на това си има всички елементи на спейс опера – междузвездни кораби, могъщи древни цивилизации и технология неразличима от магията.

В общи линии съм със смесени чувства. Книгата има доста слабости, но е интересна, и определено си струва да се прочете.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s