автор: Траяна
Вероятно, ако не беше списъка на „Голямото четене“ и възникналия покрай него проект „175 книги“, никога не бих посегнала към този роман. Почти 900-те страници са достатъчно заплашителни, без да броим анотацията на задната корица, която говори за „класика“, „интелектуалност“ и „картина на своето време“.
Всъщност „Мидълмарч“ е всичко гореизброено, но и много по-добро четиво, отколкото предполагах. Джордж Елиът движи три основни сюжетни линии (поне според мен), но заделя достатъчно място за описания на второстепенните и епизодични герои, така че техните индивидуални съдби да внесат изненадващи обрати в основните истории. За мен лично героите, около които се върти действието, са дамите в творбата.
Доротия Брук, която е вероятно най-запомнящия се образ в романа, е млада аристократка, обсебена от идеята на върши добро чрез саможертва. Религиозният плам на героинята, в комбинация с импулсивност и липсата на житейски опит, биха я превърнали в трагична фигура в съзнанието ми, ако не изпитвах презрение към мъченическата нагласа. Като цяло, е една от онези личности, които бих натирила да копаят с мотиката, докато им мине желанието да изкупват въображаеми грехове.
Вторият женски образ е „визитната картичка на девичия пансион“ Розамонд Винси, която е доста по-противоречива картинка. Розамонд има амбицията да бъде героиня на викториански любовен роман. Макар и от най-обикновено семейство, тя е превърнала красотата и образованието си в основателни причини, и в успешни средства, за да сключи брак по любов с млад аристократ. Поставена в съвременен контекст, тя би била съвсем приемлива героиня. В контекста на времето си обаче, Розамонд е описана като противно инатлива и безкомпромисна. А и читателят не може да я хареса заради съжалението, което изпитва към съпруга ѝ. Но Розамонд не е единствената, встъпила в брака си с широко затворени очи, така че присъдата над нея е спорна.
Третата героиня – разумната и леко грозновата Мери Гарт – ми легна най-много насърце заради язвителното ѝ и праволинейно отношение към околните. Мери знае какво иска, знае, че не може да го получи скоро, и е готова да чака за правилния момент, без притеснения от хорското мнение за решението ѝ, като същевремнно променя света около себе си.
За да харесате този роман трябва да сте с особена нагласа и да нямате очаквания за книгата, включителни и такива, създени от това доста пространно ревю.
Първо и преди всичко, въпреки предходните ми описания, трябва да разберете, че не става дума за викториански любовен роман. Приемете, че любовта в „Мидълмарч“ като само едно от многото колелца, които мотивират героите, но не определят изцяло действията им.
Второ: книгата не е и „женски роман“ въпреки, че писах тук само за героините. Убедена съм, че ако това ревю го беше писал мъж, щеше да ви говори за трагичната съдба на Ладисло, за професионалните аспирации на Тършиъс Лидгейт и за политическите игри в градчето.
Трето и най-важно: изкарайте провинциалното и еснафското у себе си на преден план. Подзаглавието на книгата е „Проучване на провинциалния живот“. Всички драми тук са лични, малки, и ако случайно са се превърнали в големи, това е, защото са раздути от съседите до степен на непоносима клюка. Мидълмарч е малък град, обитаван от малки хорица с големи мечти, които съдбата с смачква с разсеяно безразличие.
И последно: правете си предположения за развитието на сюжета, за да може Джордж Елиът да ви възнагради с няколко добре планирани обрата, които няма как да сте предвидили.
P.S. Благодаря на издателство „Колибри“ за предоставената ми бройка.
Приумици 