Джон Гоулзуърди: Сага за Форсайтови


Forsyte_sagaПохванах точно този роман от цялата световна класика, защото ми се четеше британски автор, а мой приятел ми беше споделил, че е една от любимите му книги.

„Сага за Форсайтови“ се състои от три романа, обхващащи половин век от живота на семейство от горната средна класа на Великобритания. Съдбата на три поколения братовчеди е разгърната от Голзуърди в обем  от около деветстотин страници, и съдържа изненадващо малко на брой значими събития.

Обаче не ми доскуча дори и за момент, защото Гоулзуърди прекрасно е описал всеки от героите си, а суховато-саркастичните му забележки за британската буржоазна душевност са валидни за синовете на Албион и днес. Именно тези му наблюдения за здравия разум на британците, за характерната им сдържаност, за „чувството им за собственост“, за придържането им към договорните отношения, бяха причината наистина да се насладя на фамилната сага, дори и в нея да се усеща лека нотка на морализаторстване от страна на писателя.

Централен конфликт в романа е неуспешния брак между Соумс Форсайт и съпругата му Айрин, както и отношенията на всеки от тях с останалите герои в романа. Строгите викториански нрави осъждат развода, а законодателството от периода третира жената като собственост първо на баща си, а после и на съпруга си. Голзуърди (чиято съпруга е имала подобен брак преди това, и донякъде е прототип на Айрин) не се е поддал на импулса да демонизира първия съпруг. Соумс, чиято единствена вина е неспособността му да разбере отвращението на Айрин към него самия, буди искрено съжаление у читателя, но не и обич. Айрин, до последно описвана като загадъчна красавица, също не предизвиква симпатии, може би защото винаги е представяна през погледа на мъжете около нея.

Същевременно, без да излиза от домовете на Форсайтови, Голзуърди прекрасно улавя духа на времето си и промените в морала, които технологичния напредък, и най-вече Първата световна война, донасят. „Сага за Форсайтови“ може да не е от класиките-образци на хуманизма, или да съдържа драматични конфликти на живот и смърт, но увлича някак деликатно с интимния свят на големия род и наследството им.

И последен коментар към романа – преводът от 2004 г., който ще намерите в мрежата, отстъпва спрямо превода на „Народна култура“ от 1974 г. Дали поради невнимание или поради цензура, в новото издание на места липсват фрази и цели изречения. А може да опитате и на английски – безплатно от проектa Гутенберг.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s