Машина за истории: Антология от наградените фантастични разкази в конкурса „Агоп Мелконян” 2012-2016


17918869_1533140693363619_2087160094_nПризнавам си, че подходих резервирано към антологията, но за това си имам обективни причини. През последните няколко години прочетох два авторови и два тематични сборника с разкази от български автори и бях меко казано разочарован. Направо си бях отчаян! Никога не бях срещал толкова много слаби, посредствени и клиширани творби на едно място. Но съм много доволен, че рискувах! Това вече е друга бира, както има една приказка!

В тази антология са събрани разказите, отличени в четири конкурса на името на писателя и журналист Агоп Мелконян. Идеята за този конкурс идва от Преслава Кирилова, а организатор става електронното списание „Сборище на трубадури”. Условията са прости: всеки участник има право на едно произведение до 1 000 знака, което да не е публикувано никъде преди участието му в конкурса. Конкурсът няма жанрови ограничения, единствените граници са тези, които авторите сами си поставят.

Всички разкази ми харесаха! Едни повече, друго по-малко и това е нормално при четене на сборници, но смело и отговорно заявявам, че тук няма слаб разказ. Журито си е свършило перфектно работата. Всички творби са изравнени и няма ярка разлика в качеството между първо, второ или трето място. Всеки един публикуван разказ може да е призьор. Има и още нещо много хубаво и приятно – творбите звучат в един тон, в синхрон, но без да се копират или да са еднотипни. Въпреки своите ярки индивидуалности и различия в сюжетите, те носят някаква обща атмосфера. Преливат се плавно един в друг.

Кратките разкази са една особена форма на повествование. Те са плод не толкова на майсторството на автора, колкото на вдъхновението. Те по-скоро предизвикват емоции, отколкото да лансират идеи. Подтикват към философски размисли. Поглеждат света от различен ъгъл. Те са разкази с неочакван край.

Тук си дават среща почти всички под жанрове на фантастичната литература – хорър, фентъзи, мистика, магична реалност, космическа и тайм фантастика, но и почти винаги са неделимо вплетени в синхрон с други жанрове на писаното слово – сатира, философия, кримка, памфлет. Антологията е толкова разнолика и неограничена, колкото е и човешката фантазия. А сцените, на която се разиграват действията на тези миниатюрни истории са също много. Земята – сега, в миналото или в бъдещето; в космоса – на планета, родна люлка на друга цивилизация, или на изкуствено създаден свят от древна раса; или неизвестно къде – мястото няма значение, само историята.

Естествено си имам своите фаворити:

Как изглежда апокалипсиса през погледа на умна кафе-машина? Няма да ви кажа кой е разказа. Сами ще си го намерите

„Свят в зрънцето пясък“ е страхотна спейс-опера, която просто крещи – развий ме в роман! Много ще се радвам, ако това се случи.

„Шесто чувство“ е сатира и криво огледало на човешкото его.

„Нишките на паяжината“ е много силен памфлет за свободата и правото да протестираш и за оковите на това право.

„Сбогом, Ана“ е перфектен хорър, който стряска не с визията на злото, дебнещо в мрака, а със злото, идващо от невинността.

Антологията е разделена на пет части, като всяка е озаглавена на годината, от която са отличените разкази. Всяка започва с отличените разкази от Почетното и Редовното жури и завършва с текст, посветен на Мелконян. Първо е едно интервю с великия маестро, а после следват три споделени спомена от Янчо Чолаков, Адриан Лазаровски и Ивайло Иванов за него и накрая е една магична среща с духа на Агоп от Мирослав Пенков . Тези допълнителни текстове са като коди към разказите отличени от конкурса или по-скоро към човешкото въображение като цяло и към фантастиката в частност. От една страна разкриват по нещо за човека и автора Агоп Мелконян, а от друга показват какво влияние е имал той върху хората около себе си, върху фантастиката у нас.

Това освен антология е и едно прекрасно и малко тъжно запознаване с емблематичната фигура на Агоп Мелконян за по-младите читатели, които може и да не го помнят, а за останалите е припомняне. Едно тъжно, но едновременно с това и оптимистично припомняне какъв уникален човек и писател ни напусна без време. И за това, че трябва да помним и продължаваме завета на красивите, светли и устремени към по-добро хора.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s