Даниел Суарес: Прилив

автор: Искрен

Да започнем са малко уточнения. Никога не съм бил фен на конспиратологията. От една страна това е замаскиран начин да покажеш, че нищо не разбираш, ама не е тъй както го представят, от друга е пълна с толкова много противоречи, бели петна, дупки и анихилиращи се тези, че е невъзможно да устои на една градивна критика или на безпристрастен анализ, а като за капак е удобен начин да набедиш някоя скрита, тайна, древна, или каквато и да е друга организация за проблемите, а не да си напънеш мозъка от къде произтичат и как да се решат.

Любимата мантра на техноконспиратолозите „някой крие революционни открития” е отчайващо несъстоятелна, но пък в последно време набира яко сила из социалните мрежи. Глобалните комуникации дадоха глас на всеки селски идиот.

Но както се оказа, тази порочна представа за световните проблеми, може да се претвори в един качествен научнофантастичен трилър, който умело избягва капаните заложени в самата материя на конспиратологията, и който третира доста интересни етични, философски и технократски проблеми, без да попада в блатото на претенциозната посредственост: също характерна за средите и съжденията на конспиратолозите. 

„Прилив” краде идеята, но определено няма да се хареса на феновете на тази материя. Тук няма алтернативна наука. Няма да срещнете „забранени” технологии, които противоречат на науката, която познаваме, няма студен ядрен синтез, енергия от етера или памет на водата. Няма скрити елементарни панацеи, от рода на сода бикарбонат срещу рак, или на вездесъщата хомеопатия. Няма езотерично познание изгубено и скрито през вековете. Не, тук няма псевдонаука.

Суарес стъпва на солидните рамене на титаните изградили съвременната наука. Използва много любопитни „погранични теории”, които обаче не противоречат на познатите ни закони на вселената, а използват белите петна в познанията ни, и оная празнина, зейнала все още между квантовата механика и теорията на относителността, която чака да бъде запълнена от една обединена теория, включваща в себе си и гравитацията.

Има организация създадена от ЦРУ в средата на 20-ти век, чиято основна цел е да събира революционни открития и техните създатели, и да ги покрива от погледа на обществото. Първоначално целта не е била да се трупат пари или облаги от технологиите, а да се контролира внедряването им, защото човечеството не е готово за тези големи качествени скокове. Технологичното развитие изпреварва в геометрична прогресия социалното, моралното и етичното такова на хората. Презумпцията е, че вместо до общо благоденствие, тези открития ще доведат до крах на цивилизацията, ако не се контролират. Но, всяка добра идея с времето се изражда, още повече, ако е изградена на бюрократична основа и в името на държавата. Бюрото за Контрол над Технологиите (БКТ), постепенно придобива самостоятелност до такава степен, че става независимо от правителството и започва да играе по собствени правила и да гони свои цели, уж за благото на човечеството.

Джон Грейди е млад изследовател, гений в областта на физиката, който прави уникален пробив в познанията за и манипулирането на гравитацията. Но точно когато е на върха на своя триумф и демонстрира възможностите на новата технология пред инвеститорите и доктор Кулкарни, в лабораторията нахлува група религиозни радикали, които твърдят, че науката е обида за Бог, завързват учените за опитната постановка и взривяват всичко.

Но изненадите те първа предстоят.

Фундаменталистите всъщност работят за БКТ, като нападат и взривяват само лаборатории в които се правят научни пробиви, с цел да предоставят технологията и разработчиците й на бюрото. Джон узнава, че всъщност науката е много по-напреднала, от колкото той или който и да е човек си е представял – ядрен синтез, клониране на хора, нанотехнологи, квантови компютри… И всичко това се пази, доразвива и използва от БКТ с цел да се опази човечеството от самото него.  Грейди не се съгласява с тази теза и отказва да работи за тайната агенция, което ще му довлече само беди, ще го изправи пред ужас отвъд най-големите му кошмари, ще му коства всички светли спомени от миналото и ще му разкрие чудовищен заговор.

„Прилив“ е един прекрасен научно фантастичен трилър за почивните дни. Има достатъчно действие, обрати, дори има и българка съоткривателка на квантовия компютър. Има ги и лошите, и покварените от властта, и добрите. Има си задължителните холивудски прийоми, но тук те са малко, появяват се като второстепенни елементи в действието и не са толкова дразнещи. Има готина мадам, и загатване за искра между нея и Грейди, но я няма блудкавата любовна история със задължителната целувка на хепиенда.

И да, има нещо като щастлив край, но той определено не е клиширан, което е огромен плюс за романа. Най-накрая един технотрилър да свърши по „нормален” и логичен начин, а не по политкоректен.