автор: Dilvish the Damned
Откакто проумях, че не съм единственият, интересуващ се от космически кораби и дракони, започнах да търся връзка със себеподобни, и откакто установих такава, периодично изниква въпроса какво е фантастика, какво е фентъзи и коя е Основната Разлика. И винаги в тези разговори, дискусии, спорове, състезания по надвикване и други се стига до въпроса, „А възможно ли е да се смесят, и да се съчетае най-доброто от двете?”. Обикновено отговорът е, „Да, нарича се „научно фентъзи”(сайънс фентъзи), и „Замъкът на лорд Валънтайн” е пример как се прави”.
Като първа книга от поредицата, „Замъкът…” ни въвежда в света на Маджипур. А той е необятен: планетата Маджипур е десетки пъти по-голяма от Земята; замъкът Връхни се издига на немислими височини; моретата и океаните са обитавани от дракони, а сушата – от поне 7 различни вида интелигентни същества, дошли от космоса, без да броим местните интелигентни видове. За „малък” град население от няколкостотин хиляди е съвсем нормално. Всичко това се управлява от необичайна диахрична система от коронал, който „царува” над Маджипур от замъкът Връхни с пищните му градини; и понтифекс, който ръководи цялата администрация от дълбините на Лабиринта, разположен нашироко и дълбоко под земята в пустинна местност. Понтифексът е всъщност предния коронал – и, когато почине, се очаква текущият коронал да заеме мястото си в Лабиринта. Освен тези двама представители на светската власт, има още двама – Господарката на съня и Кралят на сънищата, които упражняват духовна власт. Господарката на съня по традиция е майка на настоящия коронал – тя съветва и успокоява насън; от друга страна, „Крал на сънищата” е наследствена титла, узурпирана и предавана от баща на син в семейство Барджазид – и Кралят на сънищата наказва прегрешенията чрез кошмари. Всичко това е работело досега доста добре – но сега короналът е изчезнал, и огромната машина започва със скърцане да намалява оборотите си. Отговорността да оправи света пада върху плещите на един млад скитник с дупка в паметта, който се захваща с жонгльорство в една пътуваща актьорска трупа.
„Замъкът на лорд Валънтайн” е забележителна книга в много отношения. Това е книгата, с която Робърт Силвърбърг се завръща – след второ самоналожено отшелничество, този път за 4 години – в редиците на авторите на фантастика и фентъзи. Освен превъзходен пример за сайънс фентъзи, романът е и една широкомащабна и задълбочена илюстрация на будистката концепция за недуалността на битието – противоположни по същността си елементи взаимодействат един с друг така, че да се получи едно хармонично цяло. При това, въпреки противопоставянето си, те не са две и не са едно – съществуват и поотделно, но обединението им ги подсилва взаимно. Това е изразено както със съпоставяне на външни характеристики – замъкът навръх планината срещу подземният лабиринт, които са една власт; милиардите разумни чужди раси срещу шепата пиуривари, които са един народ; светската срещу емоционално-духовната власт, които управляват заедно – така и чрез по-косвени сравнения – градините на пищността, където живеят подготвяните за коронали младежи контрастират със сухата пустиня, в която възрастният понтифекс и подчинените му работят; на мекотата на внушенията на Господарката на съня, благородничка по произход, са противопоставени грубите и жестоки методи на Кралят на сънищата, узурпатор на една от четирите власти. Дори жонгльорската трупа е пример за същата концепция – и гигантският мускулест наемник, и малкият сръчен магьосник (намигване към „класическите” фентъзи-стереотипи) са еднакво необходими за нормално съществуване.
В заключение, ако някому не е станало ясно – горещо препоръчвам „Замъкът на лорд Валънтайн”, и искрено се надявам издателство Бард да издаде и останалите книги от великолепната класика „Маджипур”.
Поредица „Маджипур”:
- Замъкът на лорд Валънтайн
- Маджипурски хроники – ревю
- Валънтайн Понтифекс – ревю
- The Mountains of Majipoor
- Sorcerers of Majipoor
- Lord Prestimion
- The King of Dreams
