автор: Траяна
С „Разплата“ Кели Армстронг приключва историята на некромантката Клоу и нейните приятели, и прави съвсем лека податка към поредицата Women of the Other World. Тийнейджърите отново се отзовават в ръцете на групата Едисън, за да разкрият най-сетне и последния предател сред възрастните, и да разберат целите на експеримента, извършен над тях.
По същество в самия роман няма голямо развитие на сюжета, даже може да се каже, че краят е оставен съзнателно отворен за последваща развръзка. В „Разплата“ има много промъкване, планове за бягство, завръщане към Лайл Хаус и нейните пълни с призраци тайни. Има и разплата разбира се. Най-вероятно, последното ще ви допадне най-много.
Въпреки че привидно действието на третия роман повтаря това на първия, разликата в поведението на героите, и преди всичко на Клоуи, е съществена. Всички вече са овладели в някаква степeн собствените си способности и не се колебаят да ги използват, за да защитят себе си и правото си на избор. Клоуи вече не е неуверената смотла, която всички командват. Разбира се, за това голяма заслуга има и отношението на Дерек към нея – безкомпромисно изискване да поема отговорност за собствените си решения.
Не мога да кажа, че „Разплата“ или пък цялата поредица „Най-тъмните сили“ са най-доброто в жанра, или че ще ми станат любими. Просто съм надраснала аудиторията им. Но пък тук е описана една от най-нормалните романтични връзки между тийнейджъри в ърбън фентъзи жанра, на които съм попадала. Кели Армстронг умее да изгражда съвсем релистични диалози, без те да звучат като излезли от латиносериал със свръхдраматичниност и фаталистичност. На героите им е оставено достатъчно време, за да се опознаят наистина един-друг, и да решат дали се харесват или не. Колкото и да е романтична любовта от пръв поглед, в живота по-често оцеляват връзките изградени бавно и по трудния начин.
„Разплата“ е приятно четиво за пролетен припек на слънчева пейка.
Благодаря на Colibri за предоставената ми бройка.
Поредица „Най-тъмните сили“:
