Лари Нивън и Грегъри Бенфорд: Купата на небесата


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

Това е една доста противоречива книга.

От една страна, имаме две безспорни имена във фантастиката, вярно с малко позалязла слава, но все пак утвърдени имена в жанра. Писатели, които винаги са залагали колкото на стила, толкова и на идеите в романите си. Тук, за съжаление, са заложили основно на идеите, а стилът и образите остават на заден план. Героите са буквално щриховани, неотличими един от друг, освен по имената, пола и географското си положение по купата. Стилистично положението също не е цветущо. На моменти имах чувството, че чета не роман, а план-конспект за такъв. Авторите доста странно са подбирали моментите, върху които да акцентират или не. Попретупани са описанията на много от расите обитаващи купата, за сметка на разточително обрисуваните битовизми, свързани с оцеляването на хората сред чуждата природа. Не че второто не е важно за сюжета, но е най-добре да има баланс между двете, а той не винаги е спазен тук.

Земният заселнически кораб „Слънцетърсач“ пътува към крайната си цел – годна за живот планета наречена Слава, когато се натъква на уникална аномалия – появата на звезда, която до скоро не се е виждала по изумителна причина. Светлината ѝ е заслонявана от мега структура, астрономически голяма купа, полусфера, която обгръща звездата. Уникалното съоръжение предоставя невъобразима обитаема площ, под формата на пръстен, а останалата част използва енергията от термоядрения ад на звездата, за да придвижва самата нея и купата в пространството. Някой е превърнал цялата си слънчева система в невероятен космически кораб, който пътува в същата посока, както и хората. „Слънцетърсач“ има проблем с магнитните крила, които събират гориво от междузвездното пространство, не достига необходимата скорост и ще достигне целта си почти без никакви припаси за екипажа. Затова капитанът решава да си пробват късмета с купата и съществата, които я обитават.

Всичко това създава усещането за нещо вече четено, и човек неминуемо се настройва, за нов прочит на идеите за пръстенов свят или за сфера на Дайсън. За щастие, не се е получил точно римейк, а нещо ново, което, ако и от към стилистика беше по-добре, щеше да е една от най-добрите фантастични книги в последните години. Но за жалост, не е.

Нивън и Бенфорд създават един по-различен свят, от този на „Пръстенов свят“ или „Орбитсвил“, сравнително оригинален, както откъм инженерни решения, така и откъм расите населяващи купата. Подхвърлят доста интересни идеи, за еволюцията, за биохимията основана на молекули, които завъртат светлината противоположно на нашите, и как това би ни се отразило (аз поне не съм го срещал този проблем засегнат в друга книга), за дългосрочното планиране на обиколка из галактиката.

В общи линии, книгата си струва да се прочете повече заради идеите – инженерни, научни и философски, отколкото заради художествената ѝ стойност. Въпреки това, и може би точно затова, на мен ми допадна. Определено в последните години са много малко научните фантастични книги на пазара. „Купата на небесата“ има и втора част, която излиза тази година, и която трябва да даде отговор на някои от най-интересните въпроси зададени в тази част. Например каква е причината за гравитационните вълни около Слава и какъв е произхода на строителите на Купата.

Чакам с нетърпение да излезе продължението.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s