Сюзан Колинс: Възпламеняване

автор: Траяна 

Ако не сте чели предходния роман в поредицата, сега е моментът да се откажете да четете това ревю – ще пускам спойлери за „Игрите на глада”. Освен това „Възпламеняване”  е вторият роман в трилогия и не виждам защо ще ви се иска да започнете от него, така или иначе.

Сюзан Колинс започва историята си от там, където я приключи в „Игрите на глада”. Катнис и Пийта се завръщат в Окръг 12, където предполагаемо трябва да се наслаждават на живота на победителите в Игрите. Всичко би било наред, ако последното дело на Катнис излъчено по време на риалити-шоуто не беше плесница в лицето на Капитола. Искрите на недоволство в Окръзите се разгарят в открит бунт срещу хватката на управляващите. Бунт, чиито символ е Катнис и шепата с къпини. Момичето е толкова неудобно, че Юбилейните игри, в които участват по двама живи победители от окръг, са специално организирани, за да няма оцелели. Всички в Арената, трябва да умрат. А сред тях отново са Катнис и Пийта.

„Възпламенява” погълнах за един уикенд, и романът се оказа точно това, което очаквах – типичната средна книга в поредица с всичките обичайни слабости. По-слаба от първият роман, но в никой случай лоша книга. Голяма част от събитията в романа напомнят тези, описани в „Игрите на глада” – основно събитията на Арената и продължаващите двоумения на Катнис какво точно изпитва към Гейл и Пийта. Все пак изненадващия край на книгата и огромната кукичка в сюжета зарибяват, и възнамерявам да прочета продължението – „Сойка-присмехулка”.

Наясно съм какво трябва да се случи в третата част от поредицата, за да бъде тя с хепи енд, но в мен тлее едно въгленче на съмнение, дали пък авторката няма да се спре на по-бруталния вариант и да не изтреби всички неудобни за сюжета герои (Пийта) и така да разсополиви читателите. Честно казано, дори не знам дали предпочитам щастлив или лош край. Май ми се ще да бастисат Пийта (както повечето безупречни хора и той ме дразни.)

Поредица „Игрите на глада”:

1. Игрите на глада – ревю
2. Възпламеняване
3. Сойка-присмехулка – ревю