„Приказка за синьото кълбо“ и „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“


27157029_1845659252111760_766341657_nАндри Снайр Магнасон: „Приказка за синьото кълбо“

Тази книжна година я започнах нетипично. Първо с фантастика, която така и не успях да довърша, после преминах на един великолепен български сантиментално-исторически роман, а след него – на детски книги.

С „Приказка за синьото кълбо“ се добихме семейно на Коледния панаир на книгата. Голямата ми дъщеря си я хареса и след това се възползваше всяка възможна вечер да ѝ я чета. Това не е сборник с приказки, а роман, в който историята се развива глава след глава. Пробвах отначало да ѝ чета по една глава на вечер, за да не заспива прекалено късно, но постепенно историята увлече и мен и започнах да чета по няколко, докато в един момент не стана толкова интересно, че прочетох на глас почти цялата втора половина и на другият ден гласът ми беше като след концерт.

Някъде в космоса има една красива синя планета населена само с деца – като се замисля прилича на Невърленд. Тук животът понякога може да е опасен, все пак има лъвове и мечки, но пък за сметка на това всички деца могат да се забавляват колкото си искат. Бримир и Хюлда, главните герои на това щуро приключение, живеят на един красив остров на планетата. Един ден пристига тайнствен пътешественик от космоса на име Глоймур, който им казва, че живеят скучно и че срещу скромна цена той може да им продаде и осигури непрестанно забавление. Децата бързо се възползват от предложението му и започват да продават част от детството си за чудесата на Глоймур.

„Приказка за синьото кълбо“ е роман колкото за деца, толкова и за родителите им. През цялото време имах чувството, че Магнасон е писал историята на два пласта, единият – насочен към децата, а другият – търсещ скритото дете у възрастен, който я чете. Това е история за приятелството, за честността и за егоизма, за наивността на децата и цинизма на възрастните. Тя е притча за това, че всеки е длъжен и трябва да носи отговорност за действията си и да е готов да си понесе последствията. Това е една съвременна приказка, разказана без задължителните митологични елементи, така характерни за повечето детски книги, за вечните неща, които правят човека човек.

 

27044950_1845659118778440_1741310823_nДженифър Донъли: „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“

Влязох в книжарница за да си взема „Война на световете: Изтребление“ и излязох оттам освен с книгата на Бакстър, и с „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“. Видях я на рафта с детски книги, до романизацията по игралният филм, прочетох анотацията и я отнесох и нея към касата. Бях наясно, че това е от ония трикове на Дисни за правене на още пари от франчайза, но пък анимацията ми е една от любимите от детските ми години, сигурно съм я гледал над 200 пъти, освен това ми хареса и игралната версия и къде от сантименталност къде от любопитство реших да дам шанс на тази допълнителна история.

Дъщеря ми предприе масирана атака срещу мен, за да ме накара и нея да й я прочета, но успях да я убедя, че след някой друг месец като задобрее с четенето, сама ще си се потопи в историята. Тя също е голям фен на анимацията.

Действието в „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ се развива след като Звяра подарява на Бел библиотеката и преди съдбовната вечер, в която я освобождава от обещанието ѝ. При почистването на библиотеката Бел попада в малка стая, която преди време се е използвала от щатен библиотекар и в нея намира най-странната книга на света. Оказва се, че тя е магическа и човек буквално може да попадне в нейната история. Там Бел открива това, за което винаги е мечтала – приятели които я разбират, приключения и пътешествия. Всичко изглежда прекрасно и тя започва да се колебае дали да не остане в историята и така да избяга от плена на Звяра.

Не останах разочарован, можеше и да е по-добре, но пък можеше да е и много по-зле. Историята е сравнително интересна, макар и предвидима, но пък за децата, към които е насочена книгата, това може и да не е така. Все пак аз я възприемам от собствената си камбанария на камари прочетени книги. От друга страна описаните тук събития са достатъчно важни и възлови за отношенията на Бел и Звяра, а те не се споменават въобще във филма. Тази история си е една кръпка, но пък за сметка на това чаровна и симпатична кръпка. Прекрасно осъзнавам, че харесах историята от една страна, защото е част от вселената на „Красавицата и Звяра” и отново ме срещна с познатите ми и станали ми почти като близки роднини герои и от друга, защото всичко се върти около книги, и по-точно около вълшебна книга, та кой не би желал да се изгуби в една невероятна история? Всъщност като се замисля, книгите са една от главните причини да харесам толкова много анимацията преди години.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s