Хари Харисън: На запад от Рая


harisonТова е алтернативна история. Но тук не става дума за това какво щеше да стане, ако Хитлер беше спечелил ВСВ, Римската империя не беше рухнала или какъв щеше да бъде света, ако тъмните векове не бяха залели Европа. Това е алтернативна версия на нашия свят, но без едно ключово събитие, станало преди милиони години. Какво щеше да стане, ако преди 65 милиона години не се беше случил катаклизма, предизвикан от Юкатанският метеорит?

Динозаврите са властвали над Земята цели 140 милиона години. Изпълвали са сушата, небето и океаните. Абсолютни властелини на биосферата. А под тяхното господство бозайниците са били дребни животинки, водещи непрестанна борба за оцеляване. И това господство е можело да продължи незнайно колко еона още, но Съдбата се намесва с помощта на небесната механика и в Земята се врязва метеорит с диаметър 10 километра. Това слага край на ерата на огромните влечуги, променя драстично климата и отваря пътя за по-нататъшната еволюция на млекопитаещите, които след време ще дадат и началото на човешката филогенетична редица. Но какво щеше да стане, ако събитията бяха протекли различно? Ако метеорита беше пропуснал Земята? Или не се беше врязал в сушата, а бе паднал в океана? И нещата бяха малко по-различни – толкова, че да позволят паралелната еволюция на динозаврите и на хоминидите, което да доведе до възникването на два разумни вида на Земята.

Това е светът на Хари Харисън в трилогията, започваща с „На запад от Рая”. На Земята има два разумни вида, които таят сякаш генетично заложана омраза едни към други. Расата на разумните еволюционни наследници на динозаврите обитава вечнотоплите тропични райони, а хората живеят на север, където лятото се сменя от зима. Но нещо в света се променя. Климатът не е както преди. Зимите стават все по-дълги и сурови, а летата на север – все по-кратки. Динозаврите също са засегнати. Студът пълзи и към техните градове, а те, понеже са студенокръвни, не го харесват. Тези промени принуждават хората да слизат все по на юг и в един момент двете раси се сблъскват.

Историята се върти около едно момче, пленено от динозаврите и израснало сред тях. То научава езика им, вниква в културата им и те решават да го използат като предимство при похода им срещу омразните хора. Само дето сметките им излизат криви и Керик, след като среща отново представители на своята раса, в един момент решава да избяга при своите.

Книгата е разделена на две части. Първата е изцяло посветена на разумните динозаври. На обществото им, на неговата сложна йерархия, на социалната структура в градовете и не на последно място на тяхна немеханична технология. Те никога не са откривали огъня, но са се научили да манипулират гените на животните и да ги видоизменят, както пожелаят. Така са създали живи арбалети, микроскопи, кораби и камери за наблюдение. Те са култура, която е неразривно свързана с местообитанието им – те са част от града, който изграждат и отглеждат, и той е част от тях.

Втората част е за хората, които са на ниво „каменна ера” и са ловци и събирачи. Опитомили са мастодонтите, научили са се да правят някои сечива и оръжия, овладели са огъня, но са все още далеч от идеята да изградят уседнала култура, което е ключова стъпка за по-нататъшно технологично и културно развитие.

Не съм от най-големите фенове на Хари Харисън, но в случая съм много приятно изненадан от него. Постарал се е много за тази книга. Изградил е добре света на двете раси, като е обърнал особено внимание на тази на динозаврите. Описал е едно наистина интересно, различно и достоверно звучащо общество и култура. Вече споменах за науката им, но и езикът им е много особен. Хареса ми решението, че той не се състои само от думи, а самите думи се допълват от начина, по който стои или се движи тялото, или се променя цвета на дланите. Една дума не само се произнася, но и се проиграва с поза или движение. Ако не е съпроводена с нещо друго, тя е само звук. Много често значението се променя коренно от позата на тялото. Също има и няколко вида език, които се използват в определени ситуации. Особено интересно е допълнението в края на книгата, което е посветено основно на динозаврите, на езика им, науката и културата. В него също има и речник с думи, характерни за езика на влечугите и хората. Никога не съм харесвал похвата, когато автора си измисля думи, с които да изпъстри повествованието и да ме кара да отгръщам през 5 минути речника, но в случая нещата са се получили. Тук този похват работи, не е дразнещ и определено допринася много за атмосферата на книгата. А и речникът наистина е понятия, животни и взаимоотношения, за които в нашия език няма думи.

Книгата има и някои досадни холивудски решения, които определено дразнят, но не пречат тя да е четаема и увлекателна. Едно от тях е как хората преодоляват технологичното превъзходство на динозаврите. Харисън решава този проблем в сила ала „Денят на независимостта”, което определено е нелепо и не се връзва с описанието на цивилизацията на динозаврите, което прави в първата част. Все едно отряд от ловци и събирачи да успее да победи добре въоръжена и обучена средновековна армия, а после и да превземе крепостта им. Несериозно звучи.

Друг слаб момент е заигравката със студенокръвието. Първата книга от трилогията излиза през 1984 г., а тогава все още господства мнението, че динозаврите са студенокръвни и Харисън решава да използва това като ключова тяхна слабост, която ще даде предимство на хората. Сега се знае със сигурност, че не са били студенокръвни. А и студенокръвните не са чак толкова безпомощни след мръкване. Още повече, че са технологично напреднали и би трябвало да са намерили решение на този проблем.

Като цяло „На запад от Рая” е добра, дори бих казал доста добра фантастика и определено едно от най-добрите неща на Харисън, който съм чел. Бях се отчаял след безконечната боза за Стоманеният Плъх, но сега виждам, че е писал и друга смислена и интригуваща фантастика, освен „Свят на смъртта” 1 и 3, които са безспорно добри.

Вече на нощното ми шкафче са двете продължения и след като приключа с текущата тухла от почти 1000 страници, веднага се връщам в света на разумните динозаври, за да видя дали конфликта между двете раси може да има и друго решение освен война до край.

 

 

Хари Харисън

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s