Майкъл Маршал Смит: Само напред

автор: Траяна 

Майкъл Маршал Смит пише не само фантастика, но и трилъри под името Майкъл Маршал. Не може да се каже, че творбите му са непознати на българския читател. Фантастичните му книги са издавани от три различни издателства през годините. За мен „Само напред” представлява втори опит с Майкъл Маршал Смит, след като зарязах странно неконсистентния сборник What You Make It. Основно, защото не бях в настроение да чета психарии по него време.

Четох „Само напред” в изданието на ИК „Пан” от далечната 1999 г. Дали защото, това ми е първата книга в превод от близо два месеца насам, или защото ме бе обхванал могъществен мързел, влачих книгата в раницата си близо три седмици. А иначе романът не е обемен, нито пък муден.

Главният герой Старк, неофициален частен детектив, специализира в шантави и необичайни случаи. Когато от Действеният център изчезва особено важен и интелигентен специалист, Старк започва разследване, което ще го доведе до опасни ситуации в не особено приятните части на Града.

Романът представлява всъщност няколко книги побрани в една. Първата една трета започва като чиста фантастика, в която Смит развихря богато въображение, в комбинация с английски хумор. Тази третина от „Само напред” ми дойде много дюшеш. Лошото стана, когато във втората част вместо в шантавите Квартали на Града се отзовах в Страната на звездите. Нещо като Страната на сънищата, но не съвсем. Доста далеч от фантастиката и направо в сферата на фентъзито.

Откровено казано, леко се поиздразних от това, че Старк постоянно обещаваше да даде обяснения за миналото си и за начина, по който прави нещата. Магичното и мистичното се засилиха съвсем в последната част, където хуморът бе заменен с доста философски разсъждения. Вярно, Майкъл Маршал Смит намести развръзката и отговори на всички въпроси в края на книгата, но все още изпитвам усещането, че съм пропуснала много важна част от сюжета.

„Само напред” препоръчвам на феновете на Роджър Зелазни – експериментална, написана с изненадващо простичък език и сложно въображение, стояща някъде между фантастиката и фентъзито.