Карън Мари Монинг: Треска за феи

автор: Траяна 

Третият роман в поредицата на Карън Мари Монинг за МакКайла Лейн  – Faefever ми хареса още повече от предходните два. Ако досега главната героиня се ориентираше в обстановката, то тук Мак вече става активна и се опитва да контролира средата си. Появата на останалите ший-зрящи още в Bloodfever й дава още един вариант за избор на съюзници. За нещастие примката около врата й се затяга все повече и повече. Книжарницата на Джерико, се оказва илюзорно убежище за Мак. Всичките й врагове знаят къде да я открият и един по един решават да й направят посещение. Господаря повелител, който Мак се е заклела да унищожи, се оказва нещо различно от човек. Умението му да използва Друидския глас е най-опасното за нея, защото може да я лиши изцяло от волята й.

В Faefever се появява и нов отбор играчи – друидския клан МакКелтар, чиято цел да запазят стените между нашето измерение и това, което обитават феите. С наближаването на Хелоуин бариерите изтъняват все повече и МакКайла прави всичко възможно да помогне на ший-зрящите и шотландския клан да изпълнят своите ритуали.

Първата част от романа се фокусира около уроците по овладяване на Друидския глас, които Барънс дава на Мак. Тези сцени са идеалния начин да се разкрие на читателя факта, че той не е човек. МакКайла упорито задава въпроси и ровичка в тайните на учителя си, но той става все по-загадъчен. И докато Барънс се превръща в не-човек, то В’лейн с всяко следващо появяване придобива все по-човешко поведение. Умишленото му хуманизиране, разбира се, има една единствена цел – да спечели доверието на Мак.

Всичко друго по сюжета би било спойлер. Мога само да кажа, че Faefever съдържа няколко перфектно описани сцени на конфронтация между Мак и Барънс, изпълнени с осезаемо сексуално напрежение. Въпреки ужасно бруталния край на романа (Хелоуин действително се оказва най-мрачната и дълга нощ) – се смях с  глас, когато героинята ни изобретява своя МакОреол.

Преливам от доволство, че Карън Мари Монинг не се колебае и за миг да причини ужасяващи неща на героите си. Обожавам кръвожадните и безмилостни писатели, макар че обикновено им дръпвам по една нашенска, когато смажат някой от любимците ми.

В заключение – прочита на Faefever като самостоятелен роман не е възможен. Въпреки резюмиращия първите да романа пролог, както и речника на термините накрая, просто няма начин читателят да подхване серията от Faefever без да изпадне в недоумение. Същевременно кошмарния край буквално задължава подхващането на следващата книга –  Dreamfever веднага.

Малък откъс от средата на Faefever:

– Застани на един крак и подскачай.
– Ти си гадняр – просъсках, докато подскачах.
– Начинът да устоиш на Гласа е да откриеш онова място у себе си, което никой друг не може да докосне. – поучи ме Барънс.
– Имаш предвид мястото на ший-зрението? – попитах, подскачайки като еднокрака кокошка.
– Не, друго място. Всички хора го притежават. Не само ший-зрящите. Раждаме се в самота, и умираме в самота. Това място.
– Не схващам.
– Знам. Затова подскачаш.

Поредица Fever (The Chronicles of Mac O’Connor):
1. Darkfever – ревю
2. Bloodfever – ревю
3. Faefever
4. Dreamfever – ревю
5. Shadowfever – ревю

Поредица Dani O’Malley (Fever world): 

1. Iced – ревю
2. Burned  – ревю
3. Feverborn – ETA 2015
4. Feversong – ETA ?
5. Untitled – ETA ?

РОМАНЪТ Е ИЗДАДЕН НА БЪЛГАРИСКИ ПРЕЗ 2014 г. под заглавието „Проклятието на черната луна“