Реймънд Фийст: Нокът на сребърния ястреб


автор: Траяна 

От доста време не бях подхващала книга на Фийст, заради разочарованието ми от „Войната на студенокръвните” и нежеланието ми да развалям впечатлението си от „Сагата за войната на Разлома”. Отскоро на българския пазар е и първата книга от трилогията „Конклав на сенки” – „Нокът на сребърния ястреб”, а втората се очаква в най-скоро време, така че реших все пак да дам още един шанс на Фийст.

Малък и примитивно живеещ планински народ е почти заличен от набези на наемници, а единственият оцелял е току що преминалото инициацията си момче на шестнадесет години. Раненият Нокът на сребърен ястреб е спасен чудодейно от преминаващия наблизо благородник Робърт. Съдбата му е отредила да бъде отмъстител на своя народ и да се превърне в член на тайнствената организация „Конклава на сенките”, която се бори със злото.

„Нокът на сребърния ястреб” е типичният фентъзи роман за отмъщение, макар цялото отмъщение да е съсредоточено в последните стотина страници. Основната част от разказа е фокусирана върху Нокът и неговото израстване от юноша в образован мъж. Целта на обучението му остава в сянка, тъй като Конклава пази в тайна намеренията си спрямо него.

В този роман Реймънд Фийст изненадващо сменя стила си. Докато „Сага за войната на Разлома” и всички пряко свързани със света на Мидкемия книги са преди всичко епични, то тук авторът се е съсредоточил само върху един герой и неговата съдба. Първо – говори за секс, което никога преди не е споменавал. Второ – нямаме Могъщо Зло (макар да се намеква за него), липсват мащабни военни действия или магически битки. Вместо това, в центъра на разказа стои ежедневието на един възмъжаващ юноша, комуто предстои да намери мястото си в света. За съжаление малко са писателите на фентъзи, на които им се отдава да превърнат малките неща в големи и значими. Гай Гавриел Кай е типичен пример. Реймънд Фийст не е.

Целият роман, поне за мен, беше леко скучноват, макар и да се чете сравнително леко и бързо, главно поради липсата на странични сюжетни линии и поддържане на добър баланс между описателност и диалози. Това, което спасява читателя от постоянно разсейване, е мистериозността около Конклава на сенките и техните планове за Нокът. Героите не са особено добре разработени, с изключение на Нокът, но се надявам, че в следващата книга от поредицата авторът ще включи и друга сюжетна линия, която да разкрие и нечий друг характер или мотивация.

При всички положения, ако досега Фийст ви е харесал като писател, няма да ви разочарова и тук. Въпреки очевидната промяна в стила му на писане, това пак си е добрият стар Реймънд с простите изречения-параграфи в началото на всяка глава.

Трилогия „Конклав на сенки“:
1. Нокът на сребърния ястреб
2. Лисичи крал – ревю
3. Завръщането на изгнаника – ревю

Първоначална публикация в starlighter.info,
юли 2008 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s