Карън Мари Монинг: Треска за мрак

автор: Траяна 

Fever-поредицата на Карън Мари Монинг истински ме очарова, но никога не бих искала да я видя преведена на български. Направо ме втриса от мисълта за това колко епично изкривени биха могли да бъдат на кирилица(и с нашия фонетичен правопис) всички  галски думи от текста. Поредицата е написана в първо лице от името на главната героиня МакКайла Лейн – доскоро щастлив аватар на Барби от Американския Юг. Към момента самоназначил се детектив в Дъблин, разследващ убийството на сестра си Алина.

Пристигайки в Ирландия Мак почти веднага се сблъсква със чудовища, който никой друг не вижда… С изключение на една сърдита старица и енигматичния Джерико Барънс. Светът на Мак внезапно се превръща в място, където магическите същества от легендите оживяват. И изобщо не приличат на Менче-Звънче от „Питър Пан”. Цели квартали от Дъблин са населени от най-нисшата каста феи – сенките, които нямат собствена плът и затова ядат човешка. Многоустото нещо, също яде хора, но Мак поне има някаква защита срещу него, защото то има плът и тя може да замрази са секунди. Най-опасни се оказват обаче вампирът Малюс и принцът от двора на Светлите феи* – В’лейн.

Всички са по-петите на тайнствената книга Шийсaду (Sinsar Dubh), в която Краля на тъмните феи е записал песента на сътворението. Барънс, В’лейн, Малюс, мафиотът Роки О’Баниън, злодеят със смехотворното име Господаря повелител – всеки един от тях би убивал и би умрял, за да се сдобие с властта, която Шийсаду дава. Никой не би се поколебал да използва или унищожи МакКайла в надпреварата за голямата награда и тя трябва избере внимателно своите съюзници.

Базирана изцяло на келтска митология Darkfever е истинско пиршество за феновете на фентъзито. Палитрата от същества, обсадили Дъблин, е фантастична, но не затормозява читателя с твърде много детайли. Барънс в ролята на противен учител по оцеляване незабележимо предоставя информация за света на феите. Карън Мари Монинг е разказва историята си с мрачно чувство за хумор и усет за динамика. Никога, нито за момент не успях да предвидя какво ще се случи с Мак. В уравнението постоянно изникват нови неизвестни, които променят вече познатите известни.

Онова, което ме зарадва най-много от романа обаче са нестандартните герои. МакКайла е разглезена, предвзета, хленчеща и изключително дразнеща с манията си към розовото, маникюра и фризурата си. Но пък упорита и готова да поеме рискове, за да постигне своето. Барънс е абсолютната й противоположност – пресметлив манипулатор, нечовешки груб, но ефективен и безжалостен боец. Романтика между двамата няма, защото и при всеки надделява инстинктивното отвращение от типа „той/тя не е като мен”.

Романтичната роля би могъл да я играе принц В’лейн, ако насилствения сексапил можеше да се нарече „романтичен”. Мак нарича принца „фея тип „смърт-чрез-секс”, а В’лейн определено не се колебае да използва способностите си и да кара Мак да се съблича на обществени места. В’лейн не може да бъде дефиниран нито като добър, нито като лош. Както и всека друга фея в Darkfever той просто е нечовек, който не може да бъде измерен с човешки стандарти. Способността на Монинг да създава крайно чужди и страховити феи, функциониращи по собствена логика и етика, прави роман убедителен и увлекателен.

Замисляйки се за сюжета, установявам, че Darkfever е един огромен увод към следващите романи. Краят на книгата е една от онези сцени „точно стана свръх-интересно и епизодът свърши”. Повярвайте, ако сте стигнали до края на романа ще отворите следващия том от поредицата(няма да спите), после третия(втора поредна нощ недоспиване), четвъртия и накрая ще гризете нокти до края на януари в очакване на финалната пета книга от поредицата.

Междувременно може да метнете едно око на сайта за поредицата – http://www.sidhe-seersinc.com/jump.html.

Поредица Fever (The Chronicles of Mac O’Connor):
1. Darkfever
2. Bloodfever – ревю
3. Faefever – ревю
4. Dreamfever – ревю
5. Shadowfever – ревю

Поредица Dani O’Malley (Fever world): 

1. Iced – ревю
2. Burned  – ревю
3. Feverborn – ETA 2015
4. Feversong – ETA ?
5. Untitled – ETA ?

* ок, знам че вероятно има някакъв по адекватен превод на Seelie, обаче не съм го срещала. Ето това имам предвид в увода на ревюто – нашата митология няма нищо общо с келтската. Не мисля, че наистина стойностни трудове върху келтската митология са били превеждани, за да се наложат някаква терминология за видовете феи и магически предмети. Това може да доведе всеки преводач до истерия.