Документални филми за рока и метъла: 7 Ages of Rock

„7-те епохи на рока”, която BBC 2 излъчват през 2007 г., си има своите положителни черти – коментатори на явленията са не само музиканти, но и журналисти и изследователи на жанра, част от които са написали цели научни трудове. 7 Ages of Rock е монументален опит да се докаже, че рокът е вечно обновяващо се чудовище, което от един корен пуска филизи във всички посоки, за да се зародят всякакви течения. И да, сериалът успешно доказва, че рокът е разнообразен и вечно млад. Поредицата се опитва да обхване доста разнообразни жанрове и явления в рок музиката, което е чудесно и амбициозно начинание.

Недостатъка на продукцията е, че си остава само с опита. Разбирам, че седем серии от по един час не са достатъчно време, за да се разгледат в подробности приноса на дори малка част от изпълнителите, белязали жанра. Това, което не разбирам е, странното решение да се ограничи полето на изследване до Обединеното кралство и САЩ, а европейската сцена да бъде изцяло пренебрегната. Самото разпределение на епохи също е леко озадачаващо – началото на рока е изнесено в 60-те, вместо 10 години по-рано, а последният епизод е посветен на жанр, които поне според мен, няма нищо общо с рок музиката.

Ето и кратко описание на епизодите, а линк към торента ще намерите по-долу.

 

Епизод 1: The Birth of Rock
Blues-based Rock 1963-1970

Този епизод е най-противоречивият от поредицата и съм убедена, че ще предизвика презрително сумтене у много зрители (както и у мен). Според авторите достатъчно е да се разгледа кариерата на Джими Хендрикс след пристигането му във Великобритания, за да се синтезира влиянието на блуса върху рока през периода 1963-1970 г. Използвани са архивни кадри на изпълнения на култовия китарист-левичар, интервюта с мениджъра му Час Чандлър, коментари на Ерик Клептън и на журналиста Чарлс Р. Крос.

И докато в епизодът са засегнати The Beatles, The Rolling Stones, The Yardbirds, Cream, The Who както и влиянието на Боб Дилън върху самия Хендрикс, то аз самата бях възмутена от беглото споменаване на старите блусари Little Richard, Howlin’ Wolf и Muddy Waters. Да не говорим, че все едно Н.В. Елвис все едно изобщо не е съществувал.

 

Епизод 2: „White Light, White Heat“
Art Rock 1966-1980

Под леко претенциозния етикет „арт рок” попадат звездите на психеделичния рок, отчасти и прогресив, които експериментират с нови композиции, отнесени текстове и преди всичко мултимедийното шоу. Анди Уорхол и The Velvet Underground повличат крак от Америка, а британците в лицето на David Bowie, Pink Floyd, Peter Gabriel (тогава все още фронтмен на Genesis) и Roxy Music ги следват и надминават в експериментите на сцената.

 

Епизод 3: Blank Generation
Punk 1973-1980

Yep! Дойде време и за пънк вълната, която не ке умре. Гневни, простички композиции, зъл поглед и бунтовни текстове. Вечната съпротива на тийновете поддържа този жанр жив. Епизодът разглежда влиянието на The Clash, The Sex Pistols, Ramones, Television, Patti Smith и The Damned. Нямам никаква идея дали създателите на поредицата са изтървали някой значим пънк изпълнител – за мен всички са еднакво зле. (Извинете ме за невежеството, любители на пънка.)

 

Епизод 4: Never Say Die
Heavy Metal 1979-1991

Серията не ми бе най-любимата от поредицата, може би защото Heavy – The Story of Metal бе доста по-подробен и по-добре изграден филм. Тук ни срещат със създателите на жанра – Black Sabbath, минава се през едва ли не бегла информация за Deep Purple и Judas Priest. Iron Maiden and Metallica като световни знаменитости от по-младото поколение са поразгледани в малко по-големи детайли. Тъжно, но факт – голяма част от времето е отделено за наркотичната зависимост на Ози Озбърн, вместо да се спомене за още някоя друга група. Отсъствието на Rainbow и Dio е ужасно осезаемо и непростимо.

 

Епизод 5: We Are the Champions
Stadium Rock 1965-1993

Епизодът налага етикета „стадионен рок” върху онези изпълнители, успяващи да пръснат по шевовете огромни футболни терени. За мое удоволствие в тази серия наред с Bruce Springsteen, Dire Straits, Led Zeppelin и U2 бяха разгледани и Police и любимците ми Queen. Един от интересните моменти за самата мен бе как постепенно изпълнителите започват да използват популярността си в името на благотворителни и политически каузи.

 

Епизод 6: Left of the Dial
Alternative Rock 1980-1994

Макар да не харесвам грънджа, тази серия веднага ме грабна и по моя преценка е най-добрата в поредицата. Наред с трагичната и иронична съдба на Кърт Кобейн от Nirvana, се разглежда и другата страна на монетата – успехът на R.E.M. Споменати са и малко по-неизвестните у нас The Pixies, Black Flag и Hüsker Dü

 

Епизод 7: What the World Is Waiting For
Indie 1980-2007

Колкото и да е странно британското инди*, което си е просто брит-поп попада в тази поредица, вероятно защото е било нещо различно за времето си. Необяснимо, но факт. Според създателите на поредицата The Smiths, Stone Roses, Blur и Oasis са рок изпълнители.

 

Като цяло поредицата 7 Ages of Rock е провокативна не толкова с това, които групи са включени, колкото с това кои изпълнители не са заслужили достатъчно, че да попаднат в нея. Развитието на рока е разгледано не във времеви, а по-скоро концептуален план и заслужава внимание, въпреки някои пропуски.

 

P.S. Като за човек, който все още се образова за любимата си музика,  се справям доста добре. Вече започнах да различавам „добри” от „лоши” документалистики. 🙂

Торент файл, на английски и без субтитри:
http://www.demonoid.com/files/details/1726587/24388749/

Официален сайт на продукцията:
http://www.bbc.co.uk/music/sevenages/

 

=============

*от independent – независим