автор: Траяна
Пиша за четирилогията в общо ревю, защото съзнанието ми изпада в самозащитна кататония само при мисълта да се опитам да сътворя повече от една страница текст. Да започна отдалеч – Джийн Улф е един от титаните на жанра фентъзи, вдъхновил множество писатели от следващото поколение, сред които и любимия ми създател на мрачни фатастично-магични творби Нийл Геймън. Четирилогията „Книга за новото слънце“ ще я срещнето по повечето класации на топ четива в жанра. На български е издавана доста небрежно в ИСФ поредицата на издателство „Бард“, в превод на различни преводачи, а и според сведения на мъжа ми – с безпричинно орязани абзаци.
Джийн Улф разгръща мащабна картина на Земята в далечното бъдеще, когато Слънцето умира. Човечеството, някога повелител на вселената, отдавна се е завърнало от звездите, изгубило е технологичната нагласа и живурка феодално-суеверно. Всяка технология е наследство от древните, и не е много ясно как точно работи. Ако работи изобщо, то е защото някой „учен“ изпълнява мистерия или твори магия. Градовете са чудовищни по мащаба си, зиморничаво струпани по екватора и тропиците. Има още →