Тим Пауърс: The Anubis Gates


tim_powers_anubisТрудно ми е да си представя, че някой фен на фатастичния жанр не би харесал The Anubis Gates. Романът умело преплита магия с пътуване във времето, митология с действителна история, приключение с криминално разледване, така че всеки би открил нещо за себе си.

Малко мудното начало на романа, в което посредствения биограф Дойл получава покана за пъуване в миналото, организирано от тайнствен богаташ, бързо преминава в динамично криминале с елементи на хорър: Брендън Дойл е отвлечен и пропуска завръщането в двайсети век. Има още

Рей Бредбъри: Нещо зло се задава


bradbury_womething_wickedУстановявам, че писането на ревю за роман от Рей Бредбъри, е като да плетеш ризи от коприва (прощавай, Елиза): бавно и мъчително занимание, резултатът от което е някакво бегло подобие на това, което си искал да направиш.

Още със заглавието Бредбъри обещава поетична приказка за Злото. И Злото не са уродите от страховит панаир, опънал пъстрата си тента в покрайнините на заспалото американско градче, нито пък надвисналия като лешояд Хелоуин с магичната си мощ. Въпреки че Рей Бредбъри ги обрисува с такава любов към финия зловещ  детайл, че напомня на картините на Караваджо.  Има още

Робърт Хауърд: The Conan Chronicles /Хрониките на Конан, том I


автор: Траяна

Макар да съм пропуснала правилната възраст за прочита на Конан (мъжът ми подметна, че съм пропуснала и правилния пол), харесах разказите от първата част от „Хрониките на Конан“ в издание на Gollanz. Направо сама се изненадах от това.

Историите на Робърт Е. Хауърд са идеални за любителите на приключенското фентъзи, в което мъжете са истински бойци или злодеи, жените са безпомощни принцеси или зли вещици (но пък винаги красиви и страстни), а чудовищата са горило- или пък змиеподобни демони.

Конан е от отнези герои, които не страдат от самоанализ,  Има още

Джийн Улф: Книга за новото слънце


автор: Траяна 

Пиша за четирилогията в общо ревю, защото съзнанието ми изпада в самозащитна кататония само при мисълта да се опитам да сътворя повече от една страница текст. Да започна отдалеч – Джийн Улф е един от титаните на жанра фентъзи, вдъхновил множество писатели от следващото поколение, сред които и любимия ми създател на мрачни фатастично-магични творби Нийл Геймън. Четирилогията „Книга за новото слънце“ ще я срещнето по повечето класации на топ четива в жанра. На български е издавана доста небрежно в ИСФ поредицата на издателство „Бард“, в превод на различни преводачи, а и според сведения на мъжа ми – с безпричинно орязани абзаци.

Джийн Улф разгръща мащабна картина на Земята в далечното бъдеще, когато Слънцето умира. Човечеството, някога повелител на вселената, отдавна се е завърнало от звездите, изгубило е технологичната нагласа и живурка феодално-суеверно. Всяка технология е наследство от древните, и не е много ясно как точно работи. Ако работи изобщо, то е защото някой „учен“ изпълнява мистерия или твори магия. Градовете са чудовищни по мащаба си, зиморничаво струпани по екватора и тропиците. Има още

М. Джон Харисън: Вирикониум


автор: Траяна 

Това е едно от онези ревюта, които трябва да бъдат написани цветисто, но аз лично не съм способна да създам текст, който да съответства по похвати и стил на този в сборника „Вирикониум”. От всичките ми познати може би само Dhalgren може да се справи с тази задача. За съжаление той официално се пенсионира от поста на неплатен критик преди около 3-4 години, а и в крайна сметка аз съм човекът, който чете този сборник.*

Четох го дълго.

Не защото е скучен, а защото М. Джон Харисън е уникален писател, чиято барокова стилистика изисква от читателя съсредоточаване и малко по-добри познания по английски, отколкото притежавам аз.

Ако Гай Гавриел Кай може да бъде наречен „тъкач на светове” (цветна, мека и носталгична проза), а  Джордж Оруел – „ковач на мрачното бъдеще” Има още

Меланхоличният залез. Джордж Р. Р. Мартин: Трескав сън


fevre

автор: Траяна 

В България  Джордж Мартин е известен сред по-младите читатели предимно с фентъзи поредицата си „Песен за огън и лед”. Друг е въпросът, че на Запад и отвъд океана той е популярен с много разкази и повести, както и с един от най-обичаните хорър романи. Доказателство за последното е фактът, че Fevre Dream има две престижни номинации – за Световната награда за фентъзи и за най-добър роман в жанра от читателите на сп. „Локус”. Пренебрегването на този роман от страна на издателите ни вероятно се дължи на това, че е вампирска история и се смята, че остава някак извън интересите на почитатели на фантастиката и фентъзито. Дори аз, макар да обичам стила на Мартин, дълго време отлагах прочита на този роман, предимно защото историите за кръвопийци ме отегчават. Грешка, която се радвам, че поправих.

Има още