Любовният роман на Ремарк – „Трима другари“

автор: Траяна

„Трима другари“ е роман много различен от всички други романи на Ерих Мария Ремарк, които съм чела. Не съм преполовила още творчеството му, но ми е достатъчно, за да усетя, че женските образи при него не са централни. Появяват се второстепенни героини – курви, съпруги и майки, чиято функция е да окажат женското си  влияние върху живота на мъжа. Не критикувам Ремарк: жените му са далеч по-истински от тези в творчеството на Хамингуей, примерно. Просто отбелязвам тенденция.

Започнах така, защото в „Трима другари“ се появява централен женски образ, който, макар и описан през очите на мъжкият аз-разказвач, диша, живее и свети по-ярко от всички останали герои в творбата.

Ерих Мария Ремарк този път избира да пише за истеричната забава, която се вихри през 20-те години на деветнайсти век. Оцелелите от войната живеят ден за ден, и трескаво давят страха от смъртта в алкохол, песни, танци и във всевъзможни вдигащи адреналина дейности

Колективизъм и перестройка: „Хайка за вълци“ от Ивайло Петров

Автор: Траяна

Книга-опит за историческа снимка на обществото от времето, когато комунистите са завземали властта и са налагали идеалите си за общото имущество и кооперативния труд на всички останали. Къде с просветителска, къде с насилствена дейност. Дали Ивайло Петров е успял да постигне достоверност не мога да знам: познанията ми за тия години се крепят, от една страна, на смутено сбити теми по история за периода, фокусираща се върху Втората световна и въртележката от правителства, и от друга – на разказите на баба ми как баща ѝ е предпочел милосърдно да застреля конете си, отколкото да ги даде за полева работа в ТКЗС.

„Хайка за вълци“ се състои от преплитащите се индивидуални разкази в ретроспекция на неколцина съселяни, каито излизат на хайка в една зимна виелица. Всеки от разказите опитва да представи истината на своя главен герой (злодей в предходния разказ) като единствено правилна и вярна, и донякъде успява. За съжаление обаче, на чисто стилистично ниво ми се губеше индивидуалното и специфичното за всеки от героите.

Робърт Луис Стивънсън: Treasure Island / Островът на съкровищата

Автор: Траяна

На бунт, джентълмени на сполуката!

Отвърнах зъркели от сивата гледка в прозорците си, превърнах чадъра си в сабя, и взех на абордаж доброто настроение. Налях си чаша ром (щедро, момко!), отворих „Островът на съкровищата“ и хванах тен в сиянието на златните дублони.

За пръв път тръгнах с Джим Хокинс на пътешествие, което завинаги ме превърна в авантюрист, когато бях на десет. Тогава бях на страната на суховатия доктор Ливзи, леко грубоватия капитан Смолет и честния скуайър Трелони.

Онзи ден отново плавах под същия флаг, но ми просветна, че отдавна съм станала пират по душа. Наивността на Трелони и ценностите му („Не е по мъжки, не е по моряшки и не е по аглийски, сър!“ ) дори ми се струват смехотворни в своята праволинейност. Но Джон Силвър, с неговия бърз ум и чар ми легнаха на сърце. (Апропо, най-добрият Силвър евър е  Еди Изард.)

Защо съм пират ли? 

За любовта и старостта: „Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес

автор: Траяна

Впечатленията ми от този велик, но плашещ роман на Гарсия Маркес се разминават с повечето мнения, че е книга за най-силното чувство, което човекът е способен да изпита. Прословутата любовна история, която колумбийският нобелист описва, продължава повече от половин век. Но не бих я нарекла романтична. По-скоро ми се стори страшна.

„Любов по време на холера“ е ужасяваща, защото Флорентино Ариса, отхвърленият любовник, в продължение на десетилетия води живот, подчинен на младежкия си порив. С безумен инат Флорентино се обрича на емоционална дистация, на фалшив и потаен живот, на очакване на взаимност от жена, която реално не познава. Дори не е в близкия ѝ социален кръг, за да може да се твърди, че обича истинската Фермина Даса. Личността на възлюбената му е съвсем различна от представите, които Флорентино си е изградил от юношеските ѝ писма.

Тери Пратчет и Нийл Геймън: Добри поличби

автор: Траяна

От всичките Апокалипсиси, които надвисваха зловещо и драматично над горкото човечество, най-ясно си спомням този от август 1999 г. При това спомените ми са много топли и ярки: къмпинга на Шабла и табелата „Към затъмнението“, самото затъмнение и призрачната му светлина, латино вълната по MTV и годината на жестока подготовка за кандидатстудентските изпити.

По същото време двама велики британски писателя са публикували творба, която в последствие се сдоби с титлата „най-смешната книга за Апокалипсиса“.  Тогава Тери Пратчет вече ми беше станал любим автор, а с Нийл Геймън тепърва ми предстоеше да се запозная. Първото издание на „Добри поличби“ в България мина незабелязано  от мен, а когато научих за книгата тиражът ѝ вече беше безнадежно изчерпан. После, когато имах достъп до романа, някак си постоянно отлагах прочита му, за да си запазя нещо наистина добро за четене. Отлагах повече от десетилетие.

По същество „Добри поличби“ е много добра ебавка с написаното след ядене на халюциногенни гъби „Откровение на Йоан“, 

Ричард Адамс: Watership Down / Хълмът Уотършип

автор: Траяна 

Ако ви кажа, че „Хълмът Уотършип“ е заешка епика, вероятно ще се разсмеете и по подразбиране ще я поставите в същата леха, в която се подвизава зайчето Питър. А „Хълмът Уотършип“ не е детска книга, и никога не е била продавана като такава. Творбата на Ричард Адамс е едно от онези жанрово неопределими произведения, които поради липса на по-добро място, ги забутват във фентъзи секцията. Няма да срещнете в нея никакви магьосници или варвари, освен ако не смятате природата за магическа и варварска.

Като всяка книга и тази започва с промяна. Или с видението за такава: малкият заек Файвър получава лошо предчувствие, когато на поляната, под която живее неговата колония, се появява табела, поставена от хората. Въпреки опита на Файвър и брат му Хейзъл предупредят всички, от последвалите изкопни строителни работи успяват да се спасят по-малко от десетина заека.

Джейн Остин: Ема

автор: Траяна 

В „Ема“ Джейн Остин отново разгръща е детайли ежедневието на аристократите в провинциална Англия от епохата на предвзетите викториански нрави. Големи житейските драми отново липсват: всички герои живеят охолно, с изключение на тези, които живеят просто достойно благодарение на съседското милосърдие. Посещение тук, соаре там, пикник на трето място. Мъжете понякога изчезват от сцената, за да се занимаят с делата си. Жените остават да пийят чай и да говорят. А главната ни героиня Ема Удхаус (богата, красива и умна) сватосва познатите си, от висотата на своята младежка арогантност. За да се сблъска по доста груб начин с факта, че на Вселената ѝ е през центъра на черната дупка какво точно желаеш (противно на твърденията на Коелю и литературата за самопомощ).

Тази творба на Джейн Остин, също както и останалото ѝ творчество, съдържа социалната критика за мястото на жените в съвремието ѝ.