Благой Иванов: Добрите, лошите и грозните


blagoy_ivanovТова е документална книга, посветена на жанровото кино, на филми, наричани от критиката леки, но които успяват да създат свои субкултурни течения, които в много случи помитат като цунами „истинското кино“, което за пореден път показва, че това разделение е чисто изкуствено и крайно субективно. Все още си спомням мрънкането на едни критици, когато третата част на Властелина отнесе „Оскар“. Аз лично не съм от върлите фенове на трилогията на Питър Джаксън, но това си е мое мнение и прекрасно разбирам, че си е въпрос на вкус и личностна нагласа. Познавам хора, които смятат „Денят на независимостта“ за най-вликата фантастика, а за мен той е огромно разочарование.

Има още

Реклами

Благой Иванов: Трансформации


42974918_154963102110642_8424804601391218688_nКато цяло „Трансформации“ ми хареса. Тук са събрани неща, писани в много голям период от време, което личи и от самите произведения, но Благой е поработил върху тях, преди да влязат в сборника. Повечето разкази са в жанра хорър, има такива, които са в зоната на мистиката, няколко могат да се нарекат фантастика, а има и разкази, които отказват да се подчинят на жанровите ограничения. Допадна ми и лъвкрафтовския подход на Благой в много от разказите, а именно че той избягва графичното описание и акцентира върху това какво изпитват героите и пречупва ужаса и кошмара през техните очи.

Има още

Робърт МакКамън: Границата


22054531_1712715438739476_61934382_nНещо не се спогаждам явно с този писател, не че е лош или слаб, просто явно стилът, похватите и идеите му не са точно тези, които харесвам. „Границата“ категорично не е от книгите, които съм захвърлил около трийста страница и които никога не съм дочел и съответно не съм отбелязал като прочетени, но определено не е и произведение, което ме впечатли особено. Отначало ме грабна и я изчетох до край, но останах леко разочарован, очаквах много повече или поне такива бяха заявките.

Има още

Джош Малерман: Кутия за птици


автор: Искрен

Сравненията неминуемо ще се появят и няма как да не е така. Сравнения с „Денят на трифидите”, с „Нод”, с филма  „Явлението”. Най-вече с филма на индиеца и то заради изблика на насилие у хората. И доста по-малко с класиката на Уиндъм. И тук фокусът е върху малка група хора, оцеляващи в пост апокалиптичен свят, но пък липсва онзи уют и капката надежда характерни  за британеца.

Нещо се спотайва навън. Нещо, което ако човек види, последния превърта, откача, превръща се в лишен от разум звяр, който иска да убива и да се самоубие. Никой не знае какво е това нещо, нито защо действа така.

Може ли човек да оцелее в един свят, в който е лишен от най-силното си сетиво? Може ли да продължи напред без да ползва очите си, без да оценява  обстановката визуално? Има още

Ричард Матисън: Аз съм легенда


автор: Траяна 

Когато през 1954 г. излиза повестта на Ричард Матисън „Аз съм легенда”, тя е събитие. Филмирана е неколкократно и мнозина смятат, че дава облика на „новия вампирски роман”. Да, „Аз съм легенда” разказва за вампири, но тя е много повече научна фантастика, отколкото хорър в чистия му вид.

Повестта е историята на „последния човек на Земята” и борбата му със самотата. Началото ни хвърля в опустошения Лос Анджелис, където в една къща със заковани прозорци живее Робърт Невил. Единствено той е останал незасегнат от вампиризма, с който са заразени всички останали разумни същества. Има още

Меланхоличният залез. Джордж Р. Р. Мартин: Трескав сън


fevre

автор: Траяна 

В България  Джордж Мартин е известен сред по-младите читатели предимно с фентъзи поредицата си „Песен за огън и лед”. Друг е въпросът, че на Запад и отвъд океана той е популярен с много разкази и повести, както и с един от най-обичаните хорър романи. Доказателство за последното е фактът, че Fevre Dream има две престижни номинации – за Световната награда за фентъзи и за най-добър роман в жанра от читателите на сп. „Локус”. Пренебрегването на този роман от страна на издателите ни вероятно се дължи на това, че е вампирска история и се смята, че остава някак извън интересите на почитатели на фантастиката и фентъзито. Дори аз, макар да обичам стила на Мартин, дълго време отлагах прочита на този роман, предимно защото историите за кръвопийци ме отегчават. Грешка, която се радвам, че поправих.

Има още