Йей!
Нийл Геймън е потвърдил, че режисьор с „много, много Оскари“ работи над екранизация на романа му „Американски богове“.
Подозирам, че става дума за Тим Бъртън. Той си пада по изчанчените и мрачни истории. Обаче той има само един Оскар…
Дано и самия Геймън е включен като съсценарист!
Линк.
This is Spinal Tap излиза в далечната 1984 г. и се превръща в един от най-култовите филми на десетилетието си. Днес той все още има изключително висок рейтинг в imdb – 7.9/11.
„Чакай, чакай, малко… Защо от единайсет? В imdb скалата е само до десет.” – ще се светнат по-схватливите от вас.
Ами… Mного просто – “This goes to eleven” е може би най-споменаваният цитат от филма. Ако щракнете на видеото в края на статията ще разберете защо е така.
Снощи отново попаднахме на поредния филм с основна идея „A city boy dies in the wild, because he is too stupid to survive”. Или в свободен превод – „Как да се окъкакме тотално в естествена среда”. А именно това иде реч за „Каньонът” от 2009-та.
Не ми се говори за каста, камерата или режисурата. Общо взето филма е правен с малък бюджет и брутално му личи. Когато накрая излязоха около 12 актьора в надписите взехме да се чудим защо са толкова много.
Накратко двама младоженци си хващат водач, за да направят уикенд в Големия каньон, след което си причиняват немислими телесни повреди, защото са идиоти без капка мозък в тиквите.
За да направиш римейк на най-обичания и най-известен детски филм в историята на киното, се изисква смелост и въображение, каквито не са липсвали на Стивън Лонг Мичъл и Крейг ван Сикъл. Всеки е гледал или най-малкото чувал за класическата екранизация по романа на Франк Баум от 1939-а „Магьосникът от Оз”. Общо взето един емблематичен филм за ерата на мюзикълите и за самата Джуди Гарланд, с който са израснали няколко поколения.
Тази година Sci Fi Channel ни поднася нов прочит на романа – минисериалa Tin Man. Въпреки че “Тенекиеният човек” е силно отдалечен от MGM продукцията, все пак има достатъчно много намигвания към класиката, за да предизвика възмущение у зрителите. Сериалът бе приет крайно отрицателно – повечето мнения варират от „неуспешен опит” до „ужасно слаб”. Има още
В последните няколко години на мода във фентъзи литературата е идеята за вампири, които демонстративно съжителстват с човешкото население. Същата идея е застъпена и в творението на братята Майкъл и Питър Спириг – Daybreakers (в превод на български „Воини на светлината”). Тук обаче вампиризмът е излязъл извън всякакви граници на ограниченото разпространение, и хората са останали единици. Човешката кръв се продава от големи конгломерати, и разбира се кръвопийците ги заплашва гладна смърт.
Постановката за обществото сред чума най-често я виждаме в зомби-вариант, и Има още
Първият контакт с извънземни е описван в НФ-литературата и филмите по най-различни начини – като се почне от нежното общуване в „Извънземното”, мине се през неразбираемостта на чуждия разум във „Война на световете” и се стигне до кошмарните гигерови пришълци. Извънземни има най-различни, а варианти за мястото на действието – колкото си щеш.
Сценаристът на „Планета 51” Джо Стилман създава негатив на обичайната картинка. На едноименната планета зелените туземци водят кроткия живот на средната класа американци Има още
Най-после! Първият сполучлив опит за екранизация по книга на Пратчет е вече факт.
Английският телевизионен филм в две части „Дядо Прас”, който излезе за тази Прасоколеда, е наистина размазващ. Вероятно съм толкова възхитена, защото бях скептично настроена. След безкрайно грозната анимация по „Музика на душата” и слабия филм „Джони и бомбата” бях обявила книгите на Пратчет за невъзможни за екранизиране. Стилът му е дотолкова обвързан с каламбури и уникална авторова реч, че да се създаде филм по тях е нещо почти невъзможно. Почти-то обаче бе доказано от „Дядо Прас”.
Убедена съм, че са много малко хората, незапознати с Пратчет, Има още
Приумици 