Нов филм по роман на Нийл Геймън


Йей!

Нийл Геймън е потвърдил, че режисьор с „много, много Оскари“ работи над екранизация на романа му „Американски богове“.

Подозирам, че става дума за Тим Бъртън. Той си пада по изчанчените и мрачни истории. Обаче той има само един Оскар…

Дано и самия Геймън е включен като съсценарист!

Линк.

Advertisements

Документални филми за рока и метъла: This is Spinal Tap


This is Spinal Tap излиза в далечната 1984 г. и се превръща в един от най-култовите филми на десетилетието си. Днес той все още има изключително висок рейтинг в imdb – 7.9/11.

„Чакай, чакай, малко… Защо от единайсет? В imdb скалата е само до десет.” – ще се светнат по-схватливите от вас.

Ами…  Mного просто – “This goes to eleven” е може би най-споменаваният цитат от филма. Ако щракнете на видеото в края на статията ще разберете защо е така.

Има още

За оцеляването и холивудската баклава „Каньонът”


Снощи отново попаднахме на поредния филм с основна идея „A city boy dies in the wild, because he is too stupid to survive”. Или в свободен превод –  „Как да се окъкакме тотално в естествена среда”. А именно това иде реч за „Каньонът” от 2009-та.

Не ми се говори за каста, камерата или режисурата. Общо взето филма е правен с малък бюджет и брутално му личи. Когато накрая излязоха около 12 актьора в надписите взехме да се чудим защо са толкова много.

Накратко двама младоженци си хващат водач, за да направят уикенд в Големия каньон, след което си причиняват немислими телесни повреди, защото са идиоти без капка мозък в тиквите.

Има още

Тенекиеният човек


За да направиш римейк на най-обичания и най-известен детски филм в историята на киното, се изисква смелост и въображение, каквито не са липсвали на Стивън Лонг Мичъл и Крейг ван Сикъл. Всеки е гледал или най-малкото чувал за класическата екранизация по романа на Франк Баум от 1939-а „Магьосникът от Оз”. Общо взето един емблематичен филм за ерата на мюзикълите и за самата Джуди Гарланд, с който са израснали няколко поколения.

Тази година Sci Fi Channel ни поднася нов прочит на романа – минисериалa Tin Man. Въпреки че “Тенекиеният човек” е силно отдалечен от MGM продукцията, все пак има достатъчно много намигвания към класиката, за да предизвика възмущение у зрителите. Сериалът бе приет крайно отрицателно – повечето мнения варират от „неуспешен опит” до „ужасно слаб”. Има още

Daybreakers или световен глад за вампирите


В последните няколко години на мода във фентъзи литературата е идеята за вампири, които демонстративно съжителстват с човешкото население. Същата идея е застъпена и в творението на братята Майкъл и Питър Спириг – Daybreakers (в превод на български „Воини на светлината”). Тук обаче вампиризмът е излязъл извън всякакви граници на ограниченото разпространение, и хората са останали единици. Човешката кръв се продава от големи конгломерати, и разбира се кръвопийците ги заплашва гладна смърт.

Постановката за обществото сред чума най-често я виждаме в зомби-вариант, и  Има още

Планета 51


Първият контакт с извънземни е описван в НФ-литературата и филмите по най-различни начини – като се почне от нежното общуване в „Извънземното”, мине се през неразбираемостта на чуждия разум във „Война на световете” и се стигне до кошмарните гигерови пришълци. Извънземни има най-различни, а варианти за мястото на действието – колкото си щеш.

Сценаристът на „Планета 51” Джо Стилман създава негатив на обичайната картинка. На едноименната планета зелените туземци водят кроткия живот на средната класа американци Има още

ХО! ХО! ХО! Весела Прасоколеда!


hfНай-после! Първият сполучлив опит за екранизация по книга на Пратчет е вече факт.

Английският телевизионен филм в две части „Дядо Прас”, който излезе за тази Прасоколеда, е наистина размазващ. Вероятно съм толкова възхитена, защото бях скептично настроена. След безкрайно грозната анимация по „Музика на душата” и слабия филм „Джони и бомбата” бях обявила книгите на Пратчет за невъзможни за екранизиране. Стилът му е дотолкова обвързан с каламбури и уникална авторова реч, че да се създаде филм по тях е нещо почти невъзможно. Почти-то обаче бе доказано от „Дядо Прас”.

Убедена съм, че са много малко хората, незапознати с Пратчет, Има още