Тим Пауърс: The Anubis Gates


tim_powers_anubisТрудно ми е да си представя, че някой фен на фатастичния жанр не би харесал The Anubis Gates. Романът умело преплита магия с пътуване във времето, митология с действителна история, приключение с криминално разледване, така че всеки би открил нещо за себе си.

Малко мудното начало на романа, в което посредствения биограф Дойл получава покана за пъуване в миналото, организирано от тайнствен богаташ, бързо преминава в динамично криминале с елементи на хорър: Брендън Дойл е отвлечен и пропуска завръщането в двайсети век. Има още

Advertisements

Гай Гавриел Кай: Лъвовете на Ал-Расан


lions-al-rassan„Лъвовете на Ал-Расан“ е от книгите, които могат да ви запалят по жанра или поне по творчеството на автора си. С мен се случи именно така преди десетина години, когато започвах да мигрирам от случайни попаднали ми книги, към внимателно подбирани такива. Гай Гавриел Кай ми доказа, че фентъзи жанра може да бъде нещо повече от приказка за сирак-юнак с вълшебен меч, който трябва да наследи трона и/или осъществи древно пророчество. Канадецът всъщност е толкова далеч от клишетата на жанра, че леко навлиза в друг – този на исторческия роман.

Светът на „Лъвовете…“ е същия като този на „Тигана“: малко нещо средновековен, малко нещо магичен, но без да се отличава до такава степен от нашия, че да ни се налага да учим измислени от автора термини, за да можем да го опишем. Има още

Рей Бредбъри: Нещо зло се задава


bradbury_womething_wickedУстановявам, че писането на ревю за роман от Рей Бредбъри, е като да плетеш ризи от коприва (прощавай, Елиза): бавно и мъчително занимание, резултатът от което е някакво бегло подобие на това, което си искал да направиш.

Още със заглавието Бредбъри обещава поетична приказка за Злото. И Злото не са уродите от страховит панаир, опънал пъстрата си тента в покрайнините на заспалото американско градче, нито пък надвисналия като лешояд Хелоуин с магичната си мощ. Въпреки че Рей Бредбъри ги обрисува с такава любов към финия зловещ  детайл, че напомня на картините на Караваджо.  Има още

Скот Хокинс: Библиотеката на въглен връх


scott_hocking_bvvСтранна! Много странна, шантава, но и увлекателна книга. Не вярвах, че след Геймън, ще има автор, който да напише толкова откачена история. Досега „Американски богове” водеше личната ми класация по хахави книги, но „Библиотеката на въглен връх” я отмести с един замах.

Въглен връх определено ме впечатли. Със сигурност това ще е заглавие, което ще помня дълго време в подробности. Още се мъча да определя точно какви емоции предизвиква у мен тя. Определено не ми въздейства както други заглавия, които отдавана са ми любими, като „Хиперион”, „Среща с Рама” или „Хрониките на Амбър”. Да, тук има безграничен размах на въображението. Хокинс по никакъв начин не се съобразява, както с жанровите ограничения, така и с каквито и да е други литературни канони. И може би точно за това ми допадна книгата. Тя е странна амалгама от фантастика, фентъзи, хорър и трилър, като нито един от жанровете не взема превес, въпреки че по този повод може да стане хубава дискусия предвид края. Има още

William Goldman: The Princess Bride


princess_brideЕто поредният срам за българските издатели – пропускът да забележат тази великолепна „класическа приказка за истинска любов и върховно приключение“, както сам авторът обелязва на корицата. Аз самата се кумих дълго време на „Принцесата булка“, защото имам бегъл спомен от екранизацията, която навремето ми се строи леко глуповата. А самият филм, апропо, има култов статут на една от най-обичаните романтични приказки за всички времена. Определено ще го изгледам поне още веднъж, за да видя дали впечатлението ми е било погрешно.

„Принцесата булка“ е представена като адаптация на политическата сатира на С.Моргенщерн, и Голдман през цялото време включва пасажи в курсив, в които обяснява защо и какви трудности е имал при адаптирането на оригиналния текст на Моргенщерн на конкретното място. Има още

Jacqueline Carey: Kushiel’s Dart


carey_kushiels_dart

Далеч преди Е.Л. Джеймс да убеди милиони хора, че може да пише, или че това, което пише, има нещо общо със садо-мазо практиките, Джаклин Кери публикува поредицата си за наследниците на Кушиел: добро фентъзи с елементи на садо-мазо, които генерират силно отрицателни или положителни реакции у читателите.

Защо ви го казвам още в началото ли? Защото, колкото и елегантно да е преплетен сексът в повествованието, той е графичен, брутален и като цяло нееротичен (дори озадачаващ или отблъсващ) за хора с консервативни сексуални вкусове. Ако „Песен за огън и лед“  от Джордж Р. Р. Мартин не ви е понесла, това също не е вашата бира.

Защо обаче си струва да отворите поредицата и да се пробвате с нея? Заради същото, което е мега яко в поредицата на гореспоменатия Мартин – политическите интриги. Има още

Дейвид Гемел: Меч в бурята


__gemmel_swordВ чест на българското издание на „Меч в бурята“ препубликувам ревюто от преди няколко години, базирано на оригинала. Ако си търсите добро класическо фентъзи – това е вашата книга. 

В съзнанието ми Дейвид Гемел обитава същата равнина като Гай Гавриел Кай. И двамата са създатели на светове близки до нашия, но съдържащи зрънце магия. Точно толкова, колкото да създаде мистична атмосфера без да се стига до там, че развитието на сюжета да зависи от магически битки. Но и при двамата писатели, запомням не магията или големите събития, а дишащите, истински герои – със своите добри и лоши качества, радости и страхове, правилни и погрешни решения.

Sword in the Storm, която изчетох за по-малко от седмица, е поредния пример за разказваческия талант на Дейвид Гемел. Изключително високо ценя способността му да създава интимна близост с героите, докато на заден план се вихрят събития, които променят картата на света.  Има още