Скот Хокинс: Библиотеката на въглен връх


scott_hocking_bvvСтранна! Много странна, шантава, но и увлекателна книга. Не вярвах, че след Геймън, ще има автор, който да напише толкова откачена история. Досега „Американски богове” водеше личната ми класация по хахави книги, но „Библиотеката на въглен връх” я отмести с един замах.

Въглен връх определено ме впечатли. Със сигурност това ще е заглавие, което ще помня дълго време в подробности. Още се мъча да определя точно какви емоции предизвиква у мен тя. Определено не ми въздейства както други заглавия, които отдавана са ми любими, като „Хиперион”, „Среща с Рама” или „Хрониките на Амбър”. Да, тук има безграничен размах на въображението. Хокинс по никакъв начин не се съобразява, както с жанровите ограничения, така и с каквито и да е други литературни канони. И може би точно за това ми допадна книгата. Тя е странна амалгама от фантастика, фентъзи, хорър и трилър, като нито един от жанровете не взема превес, въпреки че по този повод може да стане хубава дискусия предвид края. Има още

William Goldman: The Princess Bride


princess_brideЕто поредният срам за българските издатели – пропускът да забележат тази великолепна „класическа приказка за истинска любов и върховно приключение“, както сам авторът обелязва на корицата. Аз самата се кумих дълго време на „Принцесата булка“, защото имам бегъл спомен от екранизацията, която навремето ми се строи леко глуповата. А самият филм, апропо, има култов статут на една от най-обичаните романтични приказки за всички времена. Определено ще го изгледам поне още веднъж, за да видя дали впечатлението ми е било погрешно.

„Принцесата булка“ е представена като адаптация на политическата сатира на С.Моргенщерн, и Голдман през цялото време включва пасажи в курсив, в които обяснява защо и какви трудности е имал при адаптирането на оригиналния текст на Моргенщерн на конкретното място. Има още

Jacqueline Carey: Kushiel’s Dart


carey_kushiels_dart

Далеч преди Е.Л. Джеймс да убеди милиони хора, че може да пише, или че това, което пише, има нещо общо със садо-мазо практиките, Джаклин Кери публикува поредицата си за наследниците на Кушиел: добро фентъзи с елементи на садо-мазо, които генерират силно отрицателни или положителни реакции у читателите.

Защо ви го казвам още в началото ли? Защото, колкото и елегантно да е преплетен сексът в повествованието, той е графичен, брутален и като цяло нееротичен (дори озадачаващ или отблъсващ) за хора с консервативни сексуални вкусове. Ако „Песен за огън и лед“  от Джордж Р. Р. Мартин не ви е понесла, това също не е вашата бира.

Защо обаче си струва да отворите поредицата и да се пробвате с нея? Заради същото, което е мега яко в поредицата на гореспоменатия Мартин – политическите интриги. Има още

Дейвид Гемел: Меч в бурята


__gemmel_swordВ чест на българското издание на „Меч в бурята“ препубликувам ревюто от преди няколко години, базирано на оригинала. Ако си търсите добро класическо фентъзи – това е вашата книга. 

В съзнанието ми Дейвид Гемел обитава същата равнина като Гай Гавриел Кай. И двамата са създатели на светове близки до нашия, но съдържащи зрънце магия. Точно толкова, колкото да създаде мистична атмосфера без да се стига до там, че развитието на сюжета да зависи от магически битки. Но и при двамата писатели, запомням не магията или големите събития, а дишащите, истински герои – със своите добри и лоши качества, радости и страхове, правилни и погрешни решения.

Sword in the Storm, която изчетох за по-малко от седмица, е поредния пример за разказваческия талант на Дейвид Гемел. Изключително високо ценя способността му да създава интимна близост с героите, докато на заден план се вихрят събития, които променят картата на света.  Има още

Чък Уендиг: Star Wars Последици


chuck_wendigЗа пореден път се убеждавам, че Star Wars е много повече за гледане, отколкото за четене. Навремето със страхотен интерес прочетох джобния формат книжки романизации по старите три серии, но прекрасно осъзнавах, че ги харесвам толкова много, защото през цялото време въображението ми преобразуваше текста в сцени от филмите. Години по-късно се пробвах да чета продълженията на сагата, писани от Тимъти Зан и останах много разочарован. От една страна за това имаше вина наивният стил на писане и плоската фабула, а от друга – покрай това нямаше как да се усетят идеите на автора.

Лукас е визионер и винаги ще си остане такъв. Всичко може да се каже за епизодите 1-3 – че са със слаб сценарий, че историята е съшивана с бели конци към старите епизоди, че повечето актьори играят много зле. Всичко това е вярно, но няма как да пренебрегнем факта, че са пищни, красиви и в най-пълен смисъл покриват понятието мащабна спейсопера. Но всичко това е тема за друга статия. Има още

Нийл Геймън: Внимание, психоспусък!


__gaiman_triggerwarningДекември е един прекрасен, но за сметка на това  разоряващ месец. А за мен вече втора поредна година отново е и месец за четене за изпити. И понеже няма как покрай четенето на Бизнес контролинг и правенето на ABC анализи, да захапя някой роман се ориентирах към сборници с разкази. 2015 беше добра от към издаване на хубави сборници и реших да си понаваксам с тях. За единия вече писах, а сега е наред този, който излезе в жаркото лято, но го четох зимата. Е, поне преди да падне снега.

„Внимание, психоспусък!” може да се опише с една дума и тя е „прекрасен”. За феновете на Нийл едва ли има съмнение в това, а и самото име на автора вече е гаранция за качество. Това е отново познатата взривоопасна смес от фантастика, фентъзи, хорър, магична действителност и още куп неща, които упорито бягат от жанровите определения. Има още

Maria V. Snyder: Poison Study


snyder_poison_study

Читателската ми година започва с прекрасното YA четиво на Мария В. Снайдер – Poison Study, първата книга в едноименната поредица. С какво ме спечели книгата: идейност, динамичност на сюжета и интересен подход към класическия фентъзи сетинг.

Преди година Йелена е убила сина на своя ментор, генерал Бразел. Законът в Иксия не признава самозащита за легално оправдание, и момичето е осъдено на смърт чрез обесване. Късметът на Йелена обаче се обръща (спорно дали в положителна насока), и вместо бърза смърт ѝ предлагат работата на опитвач на храна в двора на генерал Амброуз. Под надзора на секретаря на тайната полиция на Иксия – Валек – Йелена ще се обучи в изкуството да познава на вкус всички познати отрови, и няколко непознати такива. Защото живот прекаран в страх от неочаквана смърт е по-добър от бесилото. Има още