Кен Лиу: Хартиената менажерия


The-Paper-Menagerie-and-Other-StoriesТака и нямаше да разбера за тази книга, ако много добър приятел не ми я беше препоръчал. Беше малко преди Коледа 2017 година, когато Григор ми писа, че излиза уникален сборник на прекрасен автор, а именно „Хартиената менажерия и други разкази” на Кен Лиу. Излиза от издателство, което никога не ми е попадало в полезрението и най-вероятно щях да прескоча книгата. А тя е великолепна, но буквално е изтърсена в нищото – не се връзва с това, което са издавали до сега „Еуниката”, аз поне никъде не видях таргетирана реклама, насочена към читателите, които ще я харесат. Излиза с оригиналната корица, която е страхотна, но освен изброените награди на предната корица, нищо друго не подсказва, че това е фантастика и то много добра. Страхувам се, че и този сборник ще го сполети съдбата на „Посланическото градче” на Чайна Миевил, която излезе по аналогичен начин. Дано да бъркам.

Има още

Advertisements

Наоми Новик: Изтръгнати от корен


Naomi_Novik_UprootedНоминирана за три престижни награди – Hugo, World fantasy и British Fantasy Society и взела други две: Nebula и Mythopoeic Fantasy Award for Adult Literature за 2016 година! Всичко това вдигна високо летвата на моите очаквания, но Наоми я прескочи с лекота.

„Изтръгнати от корен” е предизвикателство към жанровите канони на фентъзито в момента. Във времето на многотомни епоси – минимум от три книги, всяка поне по 600-700 страници, че и повече; на сложните светове, изградени от антрополози; на отърсване от романтичните нюанси на жанра и на стремеж за реализъм и достоверност в социално, военно, битово и политическо отношение; на възхода на ърбън фентъзито с ангели, вампири, върколаци и модерни вещици; на изоставянето на митологиите, които винаги са били в основата на жанра – е доста трудно да се създаде произведение като това на Новик. В един том тя развива история, герои, интриги, свят, митология и всичко това е пълнокръвно, релефно и живо. И точка. Историята свършва и дори и да има друга книга в същата вселена, тя ще е отделна, а не продължение. Нито за миг не се усеща претупване, схематичност или използване на deus ex machine, за да продължи по-лесно действието. Да, историята е позната, в основата си тя е вечната приказка за войната между доброто и злото, за вещия и мъдър магьосник и за надарения, но и вироглав чирак, за любовта и дълга към семейството и корените. Има ги и задължителните елементи за жанра – магьосници, зли сили, древни загадки, любовна интрига, изгубено знание (за щастие няма пророчества – нещо ми лази по нервите този елемент) и за пореден път се доказва колко е важно кой и как ти я разказва, а Наоми от познати съставки е забъркала една великолепна история и я е ситуирала в много интересен и различен свят. Разбирам защо на запад книгата е толкова харесвана и смятана за нов свеж полъх и много различна. Новик стъпва върху славянската митология, която за тях е екзотична, а за нас позната и много близка и точно поради тази близост книгата ми допадна още повече. Много ми беше приятно да се срещна с една нова интерпретация на Баба Яга и на Змея, който отвлича девици.

Има още

Роджър Зелазни: Размяната


27591532_1859012384109780_1678291971_nПродължавам със старото, но златно произведение, за което намекнах в ревюто „В дома на червея”. Хубаво е, когато издателите се сещат за стари и изчерпани издания и решават да зарадват феновете с нов тираж. Тази зима и „Сиела”, и „Бард” пуснаха отново вече издавани книги на един от грандмастърите на фантастиката – Роджър Зелазни. Моята бройка на „Размяната”, издадена за първи път у нас от „Пан”, е зачезнала нейде и затова аз с удоволствие си взех новото издание. И не само го взех, ами и го прочетох и все едно четях книгата за първи път. Първото издание излиза през 1997 г. – тогава я изгълтах и освен откъслечни фрагменти и чувството, че книгата много ми е харесала, нищо друго не си спомнях, а това е една страхотна приказка от безсмъртния Зелазни.

Има още

Тери Пратчет и Пол Кидби


Тери Пратчет: Фалшивата брада на Дядо Коледа

27935486_1869346599743025_1140536140_nСъс сигурност искам да прекарам една зима в градчето Блекбъри. Там ще е щуро, забавно, ще има много сняг, Дядо Коледа ще раздава класически подаръци, а жителите ще са яко шантави и забавни.

Има още

Тери Пратчет: Прахосмукачката на вещицата


24824334_1789955841015435_1651872500_nЕто още 14 разказа от младият Тери, когато е бил журналист в графство Бъкингамшир. Радвам се, че ИК „Прозорец” пускат тези ценни, за феновете естествено, сборници на български, защото няма какво да се лъжем – ако на корицата не беше името Тери Пратчет, едва ли някой би обърнал особено внимание на разказите вътре. Не че са лоши, в никакъв случай, но просто са много далеч от Пратчет, който всички познаваме. Има още

Нийл Геймън: Од и ледените великани


23365110_1757890470888639_11980398_nТази година ми е тръгнало на страхотни произведения по скандинавската митология. Като се започне от „Скандинавска митология“ на маестро Геймън, мине се през великолепната поредица на Елена Павлова и Петър Станимиров по либретото на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, после лек отскок до киното за един от най-добрите филми досега от вселената на Марвел – „Тор Рагнарок“ и сега за завършек, макар до края на годината да има още месец и половина, „Од и ледените великани“ пак на Нийл Геймън. Я какъв интересен кръг се затваря – в началото и в края на годината по една великолепна книга от любим автор!

Има още

Пръстенът на нибелунга: Зигфрид


22156941_1718910891453264_359677803_n„Магия, доверие и любов, строшени на две, не могат да се слепят, а трябва да се изградят наново.“

Книгите са великолепни – и като текст, и като илюстрации. Те са едно полиграфско бижу! Освен това всичките имат и добавена реалност. Това е първата българска поредица, която се възползва от новите технологии и смесва реалния с виртуалния свят.
Има още