Като цяло „Трансформации“ ми хареса. Тук са събрани неща, писани в много голям период от време, което личи и от самите произведения, но Благой е поработил върху тях, преди да влязат в сборника. Повечето разкази са в жанра хорър, има такива, които са в зоната на мистиката, няколко могат да се нарекат фантастика, а има и разкази, които отказват да се подчинят на жанровите ограничения. Допадна ми и лъвкрафтовския подход на Благой в много от разказите, а именно че той избягва графичното описание и акцентира върху това какво изпитват героите и пречупва ужаса и кошмара през техните очи.
фантастика
Лави Тидхар: Централна станция
Номинирана за наградата „Артър Кларк“ за 2017 и спечелила „Джон Кембъл“ за същата година. Странна, интересна и завладяваща. Много отдавна не бях попадал на читав киберпънк, който да не имитира Гибсън и въпреки това да е добър. Стилът на Лави Тидхар е подобен на този на Паоло Бачигалупи и тук светът е едно от главните действащи лица. „Централна станция“ не е толкова роман за събития, ставащи в бъдещето, колкото живо рисуване на един възможен свят.
Джордж Р. Р. Мартин: Жокери 1
Така де, докато чакаме Мартин да се накани и да пусне следващата книга от сагата „Песен за огън и лед“, може да сме доволни, че родните издатели се присетиха и за по-старите негови неща и те взеха да се появяват на български. Адмирации за „Сиела“ и за смелостта да издадат „Жокери“ – първата книга от емблематичната и много силна поредица „Wild Cards“. Идеята се ражда покрай една игра и Мартин решава да доразвие историите, появили се около нея. Той създава света с ключовото събитие и събира различни автори, които да изваят един уникален роман, изграден от десетки разкази, обединени от обща нишка. В ръцете ни е един невероятен мозаичен роман, в който отделните творби разказват от различни гледни точки една друга история на САЩ.
Джонатан Л. Хауърд: Картър & Лъвкрафт
„Екслибрис“ отдавна са ми в полезрението с интересните си и не толкова попфантастични произведения, които издават у нас. Установих, че от началото на годината съм прочел доста техни издания и всичките те много са ми допаднали.
“ Картър & Лъвкафт “ е както за върлите фенове на един от патриарсите на хорър жанра, така и за тези, които са чели Лъвкрафт, харесали са го, но не толкова, че да го боготворят. Това не е хорър роман, държа да отбележа – това е реверанс към творчеството на маестрото и пренася идеите му в сегашно време и в нашият свят. Това е откачена, страхотна, увлекателна и много, ама наистина много хубава книга
Сергей Лукяненко: Лордът от планетата Земя
Адмирации за „Сиела“, първо за това, че се заеха да издават Лукяненко, след като „ИнфоДар“ го зарязаха (и не само него де) и второ, че пуснаха тази негова трилогия в един том. Тук са събрани трите книги от поредицата:
„За принцесата си струва да се умре“
„Планетата, която я няма“
„Стъкленото море“
Тази трилогия е от ранните произведения на Сергей, а аз лично отдавна исках да прочета някои от тях. Трите книги са доста различни една от друга.
Джеф ВандърМиър: Приемане
Ето я и финалната книга от трилогията за „Съдърн Рийч”. Тя затваря историята, като не само хвърля мост между първите две части, но обхваща и времето преди Събитието и появата на Зона Х и Бариерата. Тя за пореден път показва, че тази поредица е замислена като трилогия и че нито една от частите не може, а и не трябва да се чете като самостоятелен роман. Трите части са здраво вплетени една в друга, постоянно правят препратки помежду си и едва след края на последната, картината се изяснява в пълната си прекрасна цялост и историята придобива завършеност.
Кен Лиу: Хартиената менажерия
Така и нямаше да разбера за тази книга, ако много добър приятел не ми я беше препоръчал. Беше малко преди Коледа 2017 година, когато Григор ми писа, че излиза уникален сборник на прекрасен автор, а именно „Хартиената менажерия и други разкази” на Кен Лиу. Излиза от издателство, което никога не ми е попадало в полезрението и най-вероятно щях да прескоча книгата. А тя е великолепна, но буквално е изтърсена в нищото – не се връзва с това, което са издавали до сега „Еуниката”, аз поне никъде не видях таргетирана реклама, насочена към читателите, които ще я харесат. Излиза с оригиналната корица, която е страхотна, но освен изброените награди на предната корица, нищо друго не подсказва, че това е фантастика и то много добра. Страхувам се, че и този сборник ще го сполети съдбата на „Посланическото градче” на Чайна Миевил, която излезе по аналогичен начин. Дано да бъркам.
Приумици 