Джеф ВандърМиър: Агенцията


authorityПрекрасно! Джеф се е справил перфектно с „Агенцията” и като развитие на история, и като атмосфера, и като герои. „Агенцията” не е продължение в класическият смисъл на думата, тя не започва оттам, където свърши „Анихилация”. Това е втора глава от историята и докато първата част е нещо като пътепис из безумието на Зона Х, пречупен през погледа на биоложката, то втората част е по-скоро като шпионски роман, само дето обект на разследването не е чужда държава или конкурентна корпорация, а една агенция, която много отдавна е престанала да бъде това, което трябва.

Има още

Advertisements

Джеф ВандърМиър: Анихилация


AnnihilationМного отдавна се каня на тази поредица, още от момента, в който започна да излиза, и ето че сега ѝ дойде времето. Трите книги излизат в една година една след друга и са преведени и издадени пак така бързо и у нас от издателство „Екслибрис”, за което ги поздравявам, защото това е доста рискован ход във времена, в които поредиците не вървят кой знае колко добре. „Анихилация” печели „Nebula” за 2015 година.

Има още

Клер Норт: Първите петнайсет живота на Хари Август


The_First_Fifteen Lives_of_Harry_AugustЕто още един от финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2015 година и носител на  John W Campbell Memorial Award за същата година.

Това е таймфантастика, но експлоатира темата по по-различен и безспорно доста интересен начин. В общи линии много прилича на „Игра на живот” на Кен Гримуд, която отдавна се каня да прочета и която също е в кратката селекция за наградата „А. Кларк“ за 1988 година.

Има още

Беки Чеймбърс: Дългият път към една малка, ядосана планета


Becky_ChambersКакто съм казвал и друг път финалистите за наградата „Артър Кларк” никога досега не са ме разочаровали, както победителите, така и подгласниците. “Дългият път към една малка, ядосана планета” е в кратката селекция за 2016 година, като тогава победител е Children of time на Ейдриан Чайковски, която все още чакаме на български, но пък Orange Books пуснаха невероятната „Аркадия”– друг подгласник от същата година.

„Дългият път към една малка, ядосана планета” е страхотна спейсопера написана в най-добрите традиции на жанра. Тя си има всички задължителни елементи – космически кораби, всевъзможни цивилизации и извънземни видове, невероятни технологии, преследвания, военни конфликти, строго пазени тайни, червееви дупки, изкуствен интелект и заедно с всичко това много, ама наистина много човещина, толерантност и уважение.

Има още

Анаис Шааф, Хавиер Паскуал: Министерство на времето


27849333_1869331866411165_1924388497_nТази книга е по едноименния испански сериал, но не е задължително да сте го гледали, за да я прочетете, аз не съм го гледал и не срещнах проблеми с книгата. Да, споменават се събития нейде в миналото на героите, но те нямат някакво голямо влияние върху фабулата и не спъват нито четенето, нито разбирането. Книгата е от три части, като първата е по епизод 19 от втори сезон, а останалите две истории се развиват веднага след това, но преди 20 и те са нови, не са екранизирани по ред причини, които авторите посочват в послеслова, посветен на сериала.

Има още

Майкъл Фрейн: Строго личен живот


27848921_1869331859744499_1463241944_n„Имало едно време…” – така започват всички приказки, дори сагата на Лукас започва с „Преди много време, в една далечна галактика…”. Но защо пък всички приказки трябва да са в миналото? Не е задължително, нали? Та ето една, която започва така:

„Ще има едно време…”

Някога в бъдещето технологиите ще се развият толкова, че няма да е нужно да напускаш дома си, за да посетиш което и да е кътче по света. Няма да е нужно да пътуваш, за да идеш на почивка на плаж от златен пясък, под кристално синьо небе, къпан от изумрудено море. Технологията ще ти носи всичко в къщи – храна, напитки, обзавеждане – всичко, от което се нуждаеш, дори и деца. Приятели и роднини ще ти идват на гости с помощта на холокамери и ще са все едно са физически при теб. Ще работиш от дома си, всичко, от което имаш нужда, ще е около теб, на една ръка, или на една стая разстояние. Тогава защо да напускаш дома си? В бъдещето хората са се разделили на две групи – хора, които никога не напускат къщите си и посещават света през електронния филтър на технологията и хора, които обслужват тези, които живеят само на закрито, и също се грижат машините да работят, храната да се произвежда и доставя.

Има още

Маргарет Атууд: Разказът на прислужницата


25555482_1806964885981197_1268741532_nНай-накрая на български излезе тази толкова актуална книга!

Представете си, че фундаменталистите в САЩ са успели да наложат „традиционните християнски ценности“ и са създали обетованата Република Галаад. Както всяка теократична държава и тази е управлявана от военна хунта, воюва срещу съседите си и преследва безмилостно вътрешните си врагове. Ситуацията се разкрасява от засилена радиация и занижена раждаемост. Малкото жени, които доказано са способни да родят здрави деца, са обявени за национално богатство и биват зачислявани като сурогатни майки по домовете на привилегированите и бездетни семейства.

Има още