Майкъл Фрейн: Строго личен живот


27848921_1869331859744499_1463241944_n„Имало едно време…” – така започват всички приказки, дори сагата на Лукас започва с „Преди много време, в една далечна галактика…”. Но защо пък всички приказки трябва да са в миналото? Не е задължително, нали? Та ето една, която започва така:

„Ще има едно време…”

Някога в бъдещето технологиите ще се развият толкова, че няма да е нужно да напускаш дома си, за да посетиш което и да е кътче по света. Няма да е нужно да пътуваш, за да идеш на почивка на плаж от златен пясък, под кристално синьо небе, къпан от изумрудено море. Технологията ще ти носи всичко в къщи – храна, напитки, обзавеждане – всичко, от което се нуждаеш, дори и деца. Приятели и роднини ще ти идват на гости с помощта на холокамери и ще са все едно са физически при теб. Ще работиш от дома си, всичко, от което имаш нужда, ще е около теб, на една ръка, или на една стая разстояние. Тогава защо да напускаш дома си? В бъдещето хората са се разделили на две групи – хора, които никога не напускат къщите си и посещават света през електронния филтър на технологията и хора, които обслужват тези, които живеят само на закрито, и също се грижат машините да работят, храната да се произвежда и доставя.

Има още

Advertisements

Маргарет Атууд: Разказът на прислужницата


25555482_1806964885981197_1268741532_nНай-накрая на български излезе тази толкова актуална книга!

Представете си, че фундаменталистите в САЩ са успели да наложат „традиционните християнски ценности“ и са създали обетованата Република Галаад. Както всяка теократична държава и тази е управлявана от военна хунта, воюва срещу съседите си и преследва безмилостно вътрешните си врагове. Ситуацията се разкрасява от засилена радиация и занижена раждаемост. Малкото жени, които доказано са способни да родят здрави деца, са обявени за национално богатство и биват зачислявани като сурогатни майки по домовете на привилегированите и бездетни семейства.

Има още

Дейвид Брин: Битие


24581395_1789955901015429_1646063481_n

Брин отново ме завладя и плени, както с идеите си, така и с героите и с фабулата. „Битие” е един интелектуален и идеен пир. Това са почти 800 страници идеи, визия за бъдещето и обстойно изследване на вариантите за завладяване на галактиката, когато си ограничен от скоростта на светлината. Може да се каже и че е романът посветен на разнищването на парадокса на Ферми, на развитието на редица идеи, които го обясняват и на възможните изходи от капана, който залагат тези обяснения.

Има още

Робърт МакКамън: Границата


22054531_1712715438739476_61934382_nНещо не се спогаждам явно с този писател, не че е лош или слаб, просто явно стилът, похватите и идеите му не са точно тези, които харесвам. „Границата“ категорично не е от книгите, които съм захвърлил около трийста страница и които никога не съм дочел и съответно не съм отбелязал като прочетени, но определено не е и произведение, което ме впечатли особено. Отначало ме грабна и я изчетох до край, но останах леко разочарован, очаквах много повече или поне такива бяха заявките.

Има още

Хари Харисън: На запад от Рая


harisonТова е алтернативна история. Но тук не става дума за това какво щеше да стане, ако Хитлер беше спечелил ВСВ, Римската империя не беше рухнала или какъв щеше да бъде света, ако тъмните векове не бяха залели Европа. Това е алтернативна версия на нашия свят, но без едно ключово събитие, станало преди милиони години. Какво щеше да стане, ако преди 65 милиона години не се беше случил катаклизма, предизвикан от Юкатанският метеорит?

Има още

Артър Кларк: Земя имперска


18945435_1591234160887605_369106403_n

Това е последната книга на Кларк, която не бях чел. Пазех си я в резерв, понеже съм му голям фен. Но след като наскоро си препрочетох „Градът и звездите” и „Песните на далечната земя”, реших да прочета и тази класика.

Има още

Пиърс Браун: Утринна звезда


17440186_1508738645803824_1909327894_n

Въпросът бе дали Браун ще успее да завърши поредицата по начина, по който тя заслужава. След блестящият старт и брилянтното продължение, третата част има нелекета задача да продължи по подобаващ начин поредицата. Не клиширано, не както на читателите им се иска, а както диктува логиката на уникалния свят, изграден от Пиърс. И той отново се е справил страхотно, а аз смея да твърдя, че това е една от най-добрите фантастики на първото десетилетие на 21 век.

Има още