Сергей Лукяненко: Лордът от планетата Земя


lord_of_the_planet_earthАдмирации за „Сиела“, първо за това, че се заеха да издават Лукяненко, след като „ИнфоДар“ го зарязаха (и не само него де) и второ, че пуснаха тази негова трилогия в един том. Тук са събрани трите книги от поредицата:

„За принцесата си струва да се умре“

„Планетата, която я няма“

„Стъкленото море“

Тази трилогия е от ранните произведения на Сергей, а аз лично отдавна исках да прочета някои от тях. Трите книги са доста различни една от друга.

Има още

Advertisements

Джеф ВандърМиър: Приемане


acceptanceЕто я и финалната книга от трилогията за „Съдърн Рийч”. Тя затваря историята, като не само хвърля мост между първите две части, но обхваща и времето преди Събитието и появата на Зона Х и Бариерата. Тя за пореден път показва, че тази поредица е замислена като трилогия и че нито една от частите не може, а и не трябва да се чете като самостоятелен роман. Трите части са здраво вплетени една в друга, постоянно правят препратки помежду си и едва след края на последната, картината се изяснява в пълната си прекрасна цялост и историята придобива завършеност.

Има още

Кен Лиу: Хартиената менажерия


The-Paper-Menagerie-and-Other-StoriesТака и нямаше да разбера за тази книга, ако много добър приятел не ми я беше препоръчал. Беше малко преди Коледа 2017 година, когато Григор ми писа, че излиза уникален сборник на прекрасен автор, а именно „Хартиената менажерия и други разкази” на Кен Лиу. Излиза от издателство, което никога не ми е попадало в полезрението и най-вероятно щях да прескоча книгата. А тя е великолепна, но буквално е изтърсена в нищото – не се връзва с това, което са издавали до сега „Еуниката”, аз поне никъде не видях таргетирана реклама, насочена към читателите, които ще я харесат. Излиза с оригиналната корица, която е страхотна, но освен изброените награди на предната корица, нищо друго не подсказва, че това е фантастика и то много добра. Страхувам се, че и този сборник ще го сполети съдбата на „Посланическото градче” на Чайна Миевил, която излезе по аналогичен начин. Дано да бъркам.

Има още

Анди Уеър: Артемида


artemis.jpgНа гърба на книгата гордо се пъчи твърдение на Блейк Крауч, че: „Уеър направи невъзможното – надмина „Марсианецът”…” – нещо, с което аз съм абсолютно несъгласен. Не, че „Артемида” е лош роман, никак дори не е лош, но определено е далеч от нивото на дебюта на автора.

Сега Анди е решил да ни отведе на Луната, а там го причакват „Луната е наставница сурова” и трилогията на Иън МакДоналд, които представляват много големи предизвикателства дори за доближаване, камо ли за надскачане.

Има още

Джеф ВандърМиър: Агенцията


authorityПрекрасно! Джеф се е справил перфектно с „Агенцията” и като развитие на история, и като атмосфера, и като герои. „Агенцията” не е продължение в класическият смисъл на думата, тя не започва оттам, където свърши „Анихилация”. Това е втора глава от историята и докато първата част е нещо като пътепис из безумието на Зона Х, пречупен през погледа на биоложката, то втората част е по-скоро като шпионски роман, само дето обект на разследването не е чужда държава или конкурентна корпорация, а една агенция, която много отдавна е престанала да бъде това, което трябва.

Има още

Джеф ВандърМиър: Анихилация


AnnihilationМного отдавна се каня на тази поредица, още от момента, в който започна да излиза, и ето че сега ѝ дойде времето. Трите книги излизат в една година една след друга и са преведени и издадени пак така бързо и у нас от издателство „Екслибрис”, за което ги поздравявам, защото това е доста рискован ход във времена, в които поредиците не вървят кой знае колко добре. „Анихилация” печели „Nebula” за 2015 година.

Има още

Клер Норт: Първите петнайсет живота на Хари Август


The_First_Fifteen Lives_of_Harry_AugustЕто още един от финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2015 година и носител на  John W Campbell Memorial Award за същата година.

Това е таймфантастика, но експлоатира темата по по-различен и безспорно доста интересен начин. В общи линии много прилича на „Игра на живот” на Кен Гримуд, която отдавна се каня да прочета и която също е в кратката селекция за наградата „А. Кларк“ за 1988 година.

Има още