„Лечителя“ от Анти Туомайнен


lechitelyaавтор: Искрен

Що е то криминален постапокалипсис и има ли той почва у нас. За общото народонаселение не знам, но аз определено  ще се пробвам с още някоя книга от този жанр, защото „Лечителя” ме остави с доста смесени чувства.

Това не постапокалипсис, а такъв в процес. Действието не е позиционирано след рухването на реда и цивилизацията, а по време на това разграждане. Съпругата на Тапани, журналистка която се мъчи да прави все още истински разследвания, а не да търси само евтини сензации, изчезва и той се впуска в едно рисковано препускане по следите ѝ. Има още

Андерш де ла Моте: Измамата


автор: Искрен

СЕПО разбиват блиндираната вратата на апартамента на НР и го арестуват с обвинение за организиране на атентат! Последната част от поредицата започва ударно.

Минали са 6 месеца от събитията в „Тръпката”, а НР не се е доближил и на йота от разкриването на това кой стои зад бившия му работодател и Играта. Употребил е времето си да гради планове за отмъщение, да скърби по тръпката от мисиите, и да си играе с геймпада или с пишката си. Все неща характерни за него. Но… Едно голямо НО. Играта никога не е напускала живота му, тя се оказва плашещо, интимно близо. Като гадже психопат с което делиш леглото, но си нямаш и грам идея, че нощем гледа нежната извивка на шията ти и си представя, как в нея леко прониква скалпел и бликва фонтан кръв.

Последната част завършва цялата картина и то много добре. Има още

Кристофър Райх: Абсолютен контрол


автор: Искрен

Това е първата ми среща с този автор, но със сигурност няма да е последната.

Книгата ми беше препоръчана от добър приятел, който предположи, че може да ми хареса и се оказа прав. „Абсолютен контрол” е поредния трилър, на който попадам това лято за заплахите от новите технологии и поредния добър. Кристофър не демонизира научно-техническия прогрес, нещо което е много привлекателно в последно време, както за автори на романи, така и за сбърканите фенове на „по-добрия живот” от миналото. Той просто разказва една история, в която не оръжията и технологиите убиват хора, а хора убиват хора. Дали ще те отстреляст с лък или с пушка, ефектът ще е един и същ, само оръжието ще е различно, но убиецът все ще е човек.

Мери има един нормален живот и прекрасно семейство, но много далеч от холивудските клишета. Има още

Дъглас Престън и Линкълн Чайлд: Трескави сънища


автор: Искрен

Честно да си призная бях зарязал поредицата за Пендъргаст за няколко години, след като прочетох тоталното падение „Колелото на мрака” и след като „Вуду” само леко повдигна нивото, но така и не се доближи до най-силните книги от поредицата. И сега в жегите реших да пробвам на къде ще продължи историята в „Трескави сънища”, която се оказва, че е началото на нова трилогия. Явно и те са се увлекли по модните тенденции, а и са решили, че след успеха на първата такава за Диоген, могат отново да преповторят успешната рецепта. Засега сравнително се получава, „Трескави сънища” е на нивото на „Огън от Ада”.

Престън и Чайлд решават да се върнат в миналото на култовия  и ексцентричен агент и онова, което в „Реликвата” беше задължителната лична драма на главния герой, сега се превръща в крайъгълен камък на целия му живот. Има още

Дъглас Престън: Проектът „Кракен“


автор: Искрен

Отдавна съм фен на тандема Дъглас Престън и Линкълн Чайлд, особено на поредицата им за Пендърграст. Но почти толкова отдавна установих, че и самостоятелните им книги са страхотни. Да, това са трилъри с елементи на фантастика, а някои откровено са в SF жанра, но някак успяват да избягат от клишетата и камарите романи писани като на конвейер в този популярен в момента стил, с интересните идеи които заплитат покрай стандартната рецепта.

Всичко започва по познатия начин – един експеримент се обърква и демонът е изтърван от бутилката. НАСА работи по много скъп проект, чиято цел е изпращането на сонда в морето Кракен на Титан. Понеже разстоянието е чудовищно и забавянето във връзката с часове, сондата трябва да разполага с революционен софтуер, който да може сам да взима решения във враждебната среда. За целта Мелиса Шепърд създава програма „Дороти“, като използва неподредена логика и която се учи от грешките си. Има още

Андерш де ла Моте: Тръпката


автор: Искрен

Всичко се развива с нормални темпове от лошо към пълно сговняне. Леко оптимистичният край от първа книга някак спокойно и естествено прелива в бруталното рухване както на плановете, така и на животите на HP и на Бека. Той се озовава с окървавена риза и обвинение в убийство в държава, в която за кражба режат ръце, а за по-сериозно провинение – и глави. Тя е повишена в шеф на екип охраняващ министър на посещение в Дарфур. Но в един момент сработват инстинктите ѝ, опитът ѝ и тя прекратява визитата, защото забелязва атентатор в тълпата. Има само един незначителен проблем – никой друг не е видял човека с оръжието! И в следващият момент Бека е отстранена от служба, и срещу нея се води дело. Има още

Андерш де ла Моте: Играта


автор: Искрен

Първо, да се разберем, че определено има разлика в начина по който се пишат трилъри в Европа, по-конкретно в Скандинавия, и в англоговорящите държави. Не е, по-добре или по-лошо, просто различно – и като звучене, и като образи, и като атмосфера и идеи. Според мен тази разлика е много готина и дано се запази, защото това е само в полза на читателя. „Играта“ на де ла Моте отлично подчертава тази разлика.

Основното правило в играта е да не говориш с никого за нея. С никого и по никакъв повод! Хенрих намира във влака мобилен телефон, на чиито дисплей се появява предложение, конкретно за него, Има още