Ноа Хоули: Преди катастрофата


27498145_1859012380776447_154504988_nЕдна самолетна катастрофа не е просто общата сума на времето + механичните елементи + човешките елементи. Тя е неизчислима трагедия, която показва крайната ограниченост на човешкият контрол върху Вселената и смиряващата сила на колективната смърт.

23 август 2015 година. Мъглива, гореща и някак мързелива лятна нощ за градчето Мартас Винярд. От неговото летище за Ню Йорк излита частен самолет, събрал по незнайни прищявки на съдбата 11 човека: екипаж от двама пилоти и стюардеса; милиардер, управляващ мощна медийна империя със съпругата си, двете им деца и личният им телохранител; друг милиардер със съпругата си, приятел на първия; и един художник, който се притеснява от това да пътува в лукса на частният самолет, но се възползва от предложението, защото има важна среща, която може да оправи неосъществилата му се кариера. След съвсем малко повече от четвърт час самолетът се разбива в океана, а оцелелите са само двама! Кои са причините да се разбие самолета – техническа неизправност или терористичен акт?

Има още

Advertisements

Рандал Силвис: Чернова


23667214_1766899439987742_253379676_n“Чернова“ е една от най-тъжните книги, които съм чел в последно време. Тъжна като годишното време, в което се развива, тъжна като житейските истории, които разказва. Но това не е книга за отчаянието, а за способността да живееш, макар и на автопилот, въпреки всичко случило се. Водещата история е за дупката, която зейва във всяка душа на родител, когато загуби дете, за бездната, която остава на мястото на душата, за онази черна празнота, която не може да бъде запълнена с нищо и която никога не се затваря. За това, че някои неща не се лекуват от времето, а просто трябва да се научиш да живееш с тях.

Има още

Кристофър Райх: Игра на милиарди


22709835_1738389649505388_1012886788_n„Четвъртата световна война ще се води с лъкове и копия“ – Алберт Айнщайн

Плакат с тази мисъл и стилизирани фигури на хора, преследващи се с примитивни оръжия, висеше в кабинета по физика в моето средно училище. Плакатът беше як и първият в училище, който ме впечатли, а идеята му беше повече от ясна – предупреждаваше за жестоката заплаха от ядрен апокалипсис, надвиснала над Земята по време на Студената война. Има още

Том Кланси: По заповед на президента


zapoved„По заповед на президента“ е пряко продължение на „Дълг на честта“. САЩ е ударена в сърцето и на практика няма кой да управлява държавата – президентът заедно с огромна част от конгресмените, сенаторите и министрите загиват при терористичния удар, белязал края на „Дълг на честта“. Джак Райън, който само преди няколко часа се съгласява да стане вицепрезидент, сега на практика представлява сам една от най-великите държави в света. Но бедствията не идват сами, а когато един лъв е ранен, хиените виждат сгоден случай да му нанесат смъртоносен удар. Всички врагове надигат глави и пускат плановете си в действие.

Има още

Дейвид Морел: Първа кръв


ramboТази книга отдавна стоеше в списъка ми за четене. Първо, защото съм голям фен на Морел; второ, защото винаги съм искал да видя първоизточника на култовия филм на Тед Кочев; трето, за да открия разликите между двете творби – книгата и филма; четвърто – да разбера каква е била първоначалната идея на Дейвид за Рамбо и доколко тя се различава от каноничния герой на Сталоун в киното. Не останах разочарован. За пореден път съм очарован от майсторлъка на Морел.

Има още

Глен Бек: Залезът на демокрацията


demokracia„Залезът на демокрацията” е добър трилър, перфектен за лятната ваканция, който освен завъртяна фабула, няколко доста интересни обрата и фанатизирани десни националисти, представя и доста теми за размисъл. Нещо което всяка хубава книга трябва да прави, освен и да забавлява. Готино е да има екшън, но когато е гарниран и с въпроси, които да накарат сивото вещество да се размърда, е още по-добре.

Има още

„Лечителя“ от Анти Туомайнен


lechitelyaавтор: Искрен

Що е то криминален постапокалипсис и има ли той почва у нас. За общото народонаселение не знам, но аз определено  ще се пробвам с още някоя книга от този жанр, защото „Лечителя” ме остави с доста смесени чувства.

Това не постапокалипсис, а такъв в процес. Действието не е позиционирано след рухването на реда и цивилизацията, а по време на това разграждане. Съпругата на Тапани, журналистка която се мъчи да прави все още истински разследвания, а не да търси само евтини сензации, изчезва и той се впуска в едно рисковано препускане по следите ѝ. Има още