Том Кланси: По заповед на президента


zapoved„По заповед на президента“ е пряко продължение на „Дълг на честта“. САЩ е ударена в сърцето и на практика няма кой да управлява държавата – президентът заедно с огромна част от конгресмените, сенаторите и министрите загиват при терористичния удар, белязал края на „Дълг на честта“. Джак Райън, който само преди няколко часа се съгласява да стане вицепрезидент, сега на практика представлява сам една от най-великите държави в света. Но бедствията не идват сами, а когато един лъв е ранен, хиените виждат сгоден случай да му нанесат смъртоносен удар. Всички врагове надигат глави и пускат плановете си в действие.

Има още

Advertisements

Дейвид Морел: Първа кръв


ramboТази книга отдавна стоеше в списъка ми за четене. Първо, защото съм голям фен на Морел; второ, защото винаги съм искал да видя първоизточника на култовия филм на Тед Кочев; трето, за да открия разликите между двете творби – книгата и филма; четвърто – да разбера каква е била първоначалната идея на Дейвид за Рамбо и доколко тя се различава от каноничния герой на Сталоун в киното. Не останах разочарован. За пореден път съм очарован от майсторлъка на Морел.

Има още

Глен Бек: Залезът на демокрацията


demokracia„Залезът на демокрацията” е добър трилър, перфектен за лятната ваканция, който освен завъртяна фабула, няколко доста интересни обрата и фанатизирани десни националисти, представя и доста теми за размисъл. Нещо което всяка хубава книга трябва да прави, освен и да забавлява. Готино е да има екшън, но когато е гарниран и с въпроси, които да накарат сивото вещество да се размърда, е още по-добре.

Има още

„Лечителя“ от Анти Туомайнен


lechitelyaавтор: Искрен

Що е то криминален постапокалипсис и има ли той почва у нас. За общото народонаселение не знам, но аз определено  ще се пробвам с още някоя книга от този жанр, защото „Лечителя” ме остави с доста смесени чувства.

Това не постапокалипсис, а такъв в процес. Действието не е позиционирано след рухването на реда и цивилизацията, а по време на това разграждане. Съпругата на Тапани, журналистка която се мъчи да прави все още истински разследвания, а не да търси само евтини сензации, изчезва и той се впуска в едно рисковано препускане по следите ѝ. Има още

Андерш де ла Моте: Измамата


автор: Искрен

СЕПО разбиват блиндираната вратата на апартамента на НР и го арестуват с обвинение за организиране на атентат! Последната част от поредицата започва ударно.

Минали са 6 месеца от събитията в „Тръпката”, а НР не се е доближил и на йота от разкриването на това кой стои зад бившия му работодател и Играта. Употребил е времето си да гради планове за отмъщение, да скърби по тръпката от мисиите, и да си играе с геймпада или с пишката си. Все неща характерни за него. Но… Едно голямо НО. Играта никога не е напускала живота му, тя се оказва плашещо, интимно близо. Като гадже психопат с което делиш леглото, но си нямаш и грам идея, че нощем гледа нежната извивка на шията ти и си представя, как в нея леко прониква скалпел и бликва фонтан кръв.

Последната част завършва цялата картина и то много добре. Има още

Кристофър Райх: Абсолютен контрол


автор: Искрен

Това е първата ми среща с този автор, но със сигурност няма да е последната.

Книгата ми беше препоръчана от добър приятел, който предположи, че може да ми хареса и се оказа прав. „Абсолютен контрол” е поредния трилър, на който попадам това лято за заплахите от новите технологии и поредния добър. Кристофър не демонизира научно-техническия прогрес, нещо което е много привлекателно в последно време, както за автори на романи, така и за сбърканите фенове на „по-добрия живот” от миналото. Той просто разказва една история, в която не оръжията и технологиите убиват хора, а хора убиват хора. Дали ще те отстреляст с лък или с пушка, ефектът ще е един и същ, само оръжието ще е различно, но убиецът все ще е човек.

Мери има един нормален живот и прекрасно семейство, но много далеч от холивудските клишета. Има още

Дъглас Престън и Линкълн Чайлд: Трескави сънища


автор: Искрен

Честно да си призная бях зарязал поредицата за Пендъргаст за няколко години, след като прочетох тоталното падение „Колелото на мрака” и след като „Вуду” само леко повдигна нивото, но така и не се доближи до най-силните книги от поредицата. И сега в жегите реших да пробвам на къде ще продължи историята в „Трескави сънища”, която се оказва, че е началото на нова трилогия. Явно и те са се увлекли по модните тенденции, а и са решили, че след успеха на първата такава за Диоген, могат отново да преповторят успешната рецепта. Засега сравнително се получава, „Трескави сънища” е на нивото на „Огън от Ада”.

Престън и Чайлд решават да се върнат в миналото на култовия  и ексцентричен агент и онова, което в „Реликвата” беше задължителната лична драма на главния герой, сега се превръща в крайъгълен камък на целия му живот. Има още