Тери Пратчет: Дракони в порутения замък


автор: Искрен

Тук са събрани 14 ранни разказа на великия маестро, писани когато е бил млад журналист командирован в графство Бъкингамшир. Из между отразяването на месните събития от световна величина (като търкалящи се пити кашкавал), Тери започва да пише и да публикува хумористичните си творби. В този сборник те са без почти никаква намеса от възрастния Тери, с изключения на някои бележки под линията.

Това е един много ранен Пратчет. Няма я онази остра сатира, характерна за последните му книги, или откровените майтапи на пречупената действителност от по-новите книги. Има още

Тери Пратчет и Нийл Геймън: Добри поличби


автор: Траяна

От всичките Апокалипсиси, които надвисваха зловещо и драматично над горкото човечество, най-ясно си спомням този от август 1999 г. При това спомените ми са много топли и ярки: къмпинга на Шабла и табелата „Към затъмнението“, самото затъмнение и призрачната му светлина, латино вълната по MTV и годината на жестока подготовка за кандидатстудентските изпити.

По същото време двама велики британски писателя са публикували творба, която в последствие се сдоби с титлата „най-смешната книга за Апокалипсиса“.  Тогава Тери Пратчет вече ми беше станал любим автор, а с Нийл Геймън тепърва ми предстоеше да се запозная. Първото издание на „Добри поличби“ в България мина незабелязано  от мен, а когато научих за книгата тиражът ѝ вече беше безнадежно изчерпан. После, когато имах достъп до романа, някак си постоянно отлагах прочита му, за да си запазя нещо наистина добро за четене. Отлагах повече от десетилетие.

По същество „Добри поличби“ е много добра ебавка с написаното след ядене на халюциногенни гъби „Откровение на Йоан“,  Има още

Тери Пратчет: Малки богове


автор: Траяна 

Странно е как книгите на Пратчет вече не са ми толкова забавни. И не говоря само за новите откровено мрачни романи като „Нощна стража“ или Snuff. Имам предвид  Тери Пратчет от класическия му, зрял период.  Като „Малки богове“ например – навремето се скъсвах от смях, когато прочитах реплика от рода на „Великият Бог Ом заговори на Брута, Избрания: „Псст!“. Тогава си мислех „Кой бог си се обръща така към последователите си?!“

Сега, след доста прочити и доста изтърколени години, съм наясно, че всеки бог се заражда в нечия глава като малък глас, който първо подшушва идеи, после раздава заповеди за това кое е правилно или не, кои са другите, неверниците, враговете, които трябва да бъдат стъпкани в името на Правилната Вяра. Вече не ми е толкова смешно. Книгата не се е променила, нито е остаряла. Аз съм.

Мисля, че всички знаят кой е Тери Пратчет. За отшелниците живели на стълб в пустиня в последните двайсет години: британският гений на социалната сатира, Има още

Тери Пратчет: Snuff


автор: Траяна 

Snuff попада в поредицата за градската стража, която напоследък е повече за сър Самюъл Ваймс, отколкото за останалите стражи. Този път дукът (по неволя) на Анкх бива принуден да вземе отпуск, да напусне любимия си Анкх-Морпорк и да опознае семейното имение на съпругата си. В провинцията. При дърветата, зайците  и, за съжаление, при акитата (обект на изследователската работа на Малкия Сам). Разбира се, когато наблизо има ченгета, има и престъпления. И не само, когато ченгето е Ноби Нобс. Сам Ваймс надушва нещо много нередно в местното общество, и това не е миризмата от ботушите на джентълмените.

В Snuff Пратчет критикува сериозните теми за робството и насилственото цивилизоване на „първобитните“ племена.  Отдавна се знае, че Пратчет не е фентъзи-писател, а социален критик. В тази книга този факт си личеше по особено болезнен начин – фентъзи елементите бяха сведени до минимум, а хуморът почти отсъстваше. Също като в „Нощна стража“ и „Туп“. За разлика от свежата поредица за Мойст фон Липуик.  Има още

Тери Пратчет: Стражите! Стражите!


автор: Траяна 

Сър Тери Пратчет е отдавна признат майстор на перото. В България името му продава доста по-големи тиражи, отколкото всички еднодневки.  Нямам вече спомен кога точно попаднах на Пратчет, но е било някъде след 1994 г., защото тогава е издадена на български „Еманципирана магия”, и това първо за мен заглавие ме превърна във фанатичен поклонник на Тери Пратчет. Дотам, че да ходя на специални екскурзии до Варна (уж на опера), а всъщност, за да посетя сергиите зад операта и да изкихам събираните с месеци пари за колкото книжки ми стигнат.

Та… защо точно „Стражите! Стражите!”? По една единствена причина – това е любимата ми книга от Пратчет. Не е най-добрата, не е най-силната, и не е най-значимата му книга. Има още

ХО! ХО! ХО! Весела Прасоколеда!


hfНай-после! Първият сполучлив опит за екранизация по книга на Пратчет е вече факт.

Английският телевизионен филм в две части „Дядо Прас”, който излезе за тази Прасоколеда, е наистина размазващ. Вероятно съм толкова възхитена, защото бях скептично настроена. След безкрайно грозната анимация по „Музика на душата” и слабия филм „Джони и бомбата” бях обявила книгите на Пратчет за невъзможни за екранизиране. Стилът му е дотолкова обвързан с каламбури и уникална авторова реч, че да се създаде филм по тях е нещо почти невъзможно. Почти-то обаче бе доказано от „Дядо Прас”.

Убедена съм, че са много малко хората, незапознати с Пратчет, Има още