Тери Пратчет: Фалшивата брада на Дядо Коледа
Със сигурност искам да прекарам една зима в градчето Блекбъри. Там ще е щуро, забавно, ще има много сняг, Дядо Коледа ще раздава класически подаръци, а жителите ще са яко шантави и забавни.
Тери Пратчет
Тери Пратчет: Нация
„Понякога човек се смее, защото няма повече сили да плаче. Понякога се смее, защото светските маниери на плажа са си смешни. А понякога се смее, защото е жив, когато всъщност е прекрачил прага на смъртта.”
Много фенове твърдят, че това е Лебедовата песен на сър Тери Пратчет, че това е творбата, с която той ни каза сбогом. Убедих се, че това е точно така. „Нация” е прекрасна, смешна, мъдра и вечна книга. И друг път съм казвал, че има една особена категория романи, такива, който човек може да препрочита постоянно през годините и всеки път да открива в тях нещо ново, да ги възприема по различен начин, сякаш ги чете за първи път. Такива за мен са „Вино от глухарчета”, „Малкият принц”, „Малки богове” и сега и „Нация”.
Тери Пратчет: Прахосмукачката на вещицата
Ето още 14 разказа от младият Тери, когато е бил журналист в графство Бъкингамшир. Радвам се, че ИК „Прозорец” пускат тези ценни, за феновете естествено, сборници на български, защото няма какво да се лъжем – ако на корицата не беше името Тери Пратчет, едва ли някой би обърнал особено внимание на разказите вътре. Не че са лоши, в никакъв случай, но просто са много далеч от Пратчет, който всички познаваме. Има още
Тери Пратчет и Стъвън Бакстър: Дългата Земя
Тази книга беше неустоимо изкушение от мига, в който я взех в ръце. Двама от най-любимите ми автори в тандем! За какво по-голямо литературно пиршество може да мечтае един обикновен фен? Освен за цял ден спокойствие, под дебелата сянка на орех и с каса студена бира на една ръка разстояние, за да може да се наслади изцяло на този черен хайвер на фантастиката.
Тери Пратчет: Дракони в порутения замък
Тук са събрани 14 ранни разказа на великия маестро, писани когато е бил млад журналист командирован в графство Бъкингамшир. Из между отразяването на месните събития от световна величина (като търкалящи се пити кашкавал), Тери започва да пише и да публикува хумористичните си творби. В този сборник те са без почти никаква намеса от възрастния Тери, с изключения на някои бележки под линията.
Това е един много ранен Пратчет. Няма я онази остра сатира, характерна за последните му книги, или откровените майтапи на пречупената действителност от по-новите книги. Има още
Тери Пратчет и Нийл Геймън: Добри поличби
автор: Траяна
От всичките Апокалипсиси, които надвисваха зловещо и драматично над горкото човечество, най-ясно си спомням този от август 1999 г. При това спомените ми са много топли и ярки: къмпинга на Шабла и табелата „Към затъмнението“, самото затъмнение и призрачната му светлина, латино вълната по MTV и годината на жестока подготовка за кандидатстудентските изпити.
По същото време двама велики британски писателя са публикували творба, която в последствие се сдоби с титлата „най-смешната книга за Апокалипсиса“. Тогава Тери Пратчет вече ми беше станал любим автор, а с Нийл Геймън тепърва ми предстоеше да се запозная. Първото издание на „Добри поличби“ в България мина незабелязано от мен, а когато научих за книгата тиражът ѝ вече беше безнадежно изчерпан. После, когато имах достъп до романа, някак си постоянно отлагах прочита му, за да си запазя нещо наистина добро за четене. Отлагах повече от десетилетие.
По същество „Добри поличби“ е много добра ебавка с написаното след ядене на халюциногенни гъби „Откровение на Йоан“, Има още
Тери Пратчет: Малки богове
автор: Траяна
Странно е как книгите на Пратчет вече не са ми толкова забавни. И не говоря само за новите откровено мрачни романи като „Нощна стража“ или Snuff. Имам предвид Тери Пратчет от класическия му, зрял период. Като „Малки богове“ например – навремето се скъсвах от смях, когато прочитах реплика от рода на „Великият Бог Ом заговори на Брута, Избрания: „Псст!“. Тогава си мислех „Кой бог си се обръща така към последователите си?!“
Сега, след доста прочити и доста изтърколени години, съм наясно, че всеки бог се заражда в нечия глава като малък глас, който първо подшушва идеи, после раздава заповеди за това кое е правилно или не, кои са другите, неверниците, враговете, които трябва да бъдат стъпкани в името на Правилната Вяра. Вече не ми е толкова смешно. Книгата не се е променила, нито е остаряла. Аз съм.
Мисля, че всички знаят кой е Тери Пратчет. За отшелниците живели на стълб в пустиня в последните двайсет години: британският гений на социалната сатира, Има още
Приумици 