Джон Стайнбек: Гроздовете на гнева


grapes_of_wrath„Гроздовете на гнева“ проследява съдбата на семество Джоуд – потомствени фермери от Оклахома, който са принудени да напуснат земята, в която са погребали предците си, безкрайно много пот и разочарования от безплодната червена прах. Къщата ще бъде разтрушена от трактора, а семеството ще поеме по дългият път към Рая описан в повечето творби на Джон Стайнбек – плодородната Калифорния. Три поколения Джоудови и един бивш свещеник ще се качат на разбития камион. Някой ще умрат, други ще изоставят лоното на семейството, а други ще изпият до дъно горчивата чаша, в която е налято виното от гроздовете на гнева.  Има още

Advertisements

Ерих Мария Ремарк: Нощ в Лисабон


автор: Траяна

Не знам дали „Нощ в Лисабон“ не ми хареса заради темата или заради времето, в което я четох. Имам подозрения, че Ерих Мария Ремарк трябва да се чете единствено през зимата, когато светът е потънал в сивкав мрак, и жълтата светлина от лампата се превръща в център на живота. Определено мисля да почакам до ноември за следващото четене на Ремарк.

Tемата в този роман е вече животът в изгнение и съдбата на емигранта, писана след като Ремарк е прекарал вече две десетилетия извън Германия. По-различна от срещаните в досегашните книги теми за отчуждението на индивида, за самотата и за войната (и не чак толкова силна, поне според мен.)

В първите дни от Втората световна война двама мъже прекарват една нощ в Лисабон над чаша калвадос. И двамата са бежанци, и двамата немци, които не могат да се върната никога в родината заради фашисткия режим. Има още

Кърт Вонегът: Кланица 5


автор: Траяна

Ако съществува книга, която е заслужила да носи на корицата си картината „Викът“ на Едварт Мунк, то това е тази. „Кланица 5“ представлява сто страници портрет на индивид зависнал в един нестихващ писък на безпомощен ужас. Ако Хемингуей възпява мъжеството, а Ремарк разплаква със своя хуманизъм, то Вонегът шокира с…, шокира. Точка.

Ако някой е поставил книгата в графа „научна фантастика“, то има основания. Има още

Любовният роман на Ремарк – „Трима другари“


автор: Траяна

„Трима другари“ е роман много различен от всички други романи на Ерих Мария Ремарк, които съм чела. Не съм преполовила още творчеството му, но ми е достатъчно, за да усетя, че женските образи при него не са централни. Появяват се второстепенни героини – курви, съпруги и майки, чиято функция е да окажат женското си  влияние върху живота на мъжа. Не критикувам Ремарк: жените му са далеч по-истински от тези в творчеството на Хамингуей, примерно. Просто отбелязвам тенденция.

Започнах така, защото в „Трима другари“ се появява централен женски образ, който, макар и описан през очите на мъжкият аз-разказвач, диша, живее и свети по-ярко от всички останали герои в творбата.

Ерих Мария Ремарк този път избира да пише за истеричната забава, която се вихри през 20-те години на деветнайсти век. Оцелелите от войната живеят ден за ден, и трескаво давят страха от смъртта в алкохол, песни, танци и във всевъзможни вдигащи адреналина дейности
Има още

За любовта и старостта: „Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес


автор: Траяна

Впечатленията ми от този велик, но плашещ роман на Гарсия Маркес се разминават с повечето мнения, че е книга за най-силното чувство, което човекът е способен да изпита. Прословутата любовна история, която колумбийският нобелист описва, продължава повече от половин век. Но не бих я нарекла романтична. По-скоро ми се стори страшна.

„Любов по време на холера“ е ужасяваща, защото Флорентино Ариса, отхвърленият любовник, в продължение на десетилетия води живот, подчинен на младежкия си порив. С безумен инат Флорентино се обрича на емоционална дистация, на фалшив и потаен живот, на очакване на взаимност от жена, която реално не познава. Дори не е в близкия ѝ социален кръг, за да може да се твърди, че обича истинската Фермина Даса. Личността на възлюбената му е съвсем различна от представите, които Флорентино си е изградил от юношеските ѝ писма. Има още

Кормак МакКарти: Пътят


автор: Траяна 

Не ме оставяй.

В един умиращ свят баща и син вървят по Пътя на юг. Третият герой в този роман е Пустата земя – безучастно мъртва (83), враждебно студена (114) и печално изпепелена (149). Кормак МакКарти не е Хемингуей, но в този роман се доближава до неговата минималистичност. Няма нужда от сложни думи, когато можеш да поставяш едни и същи прости такива, и те винаги да звучат на мястотo си. Няма нужда и от обяснения защо и как, когато post mortem гърчове разкъсват планетата, а човечеството се е изродило до нещо неразпознаваемо.

Тук съм.

Бащата и синът също нямат нужда от имена, за да бъдат това което са. Богове един за друг, и човеци – всеки за себе си. Има още

Ерих Мария Ремарк: Обратният път


автор: Траяна 

Събитията от началото на миналия век, може би, не са най-грозните белези в историята на човечеството. Вероятно преди Голямата война, преди Голямата депресия, преди Холокоста е имало и по-мащабни или по-кървави събития, но не са достатъчно добре документирани за да дадат пълната представа за своята чудовищност.

Затова харесвам творбите на Ерих Мария Ремарк – дават почти картинна представа за съвремието му. Още повече, че Ремарк не пише суховати научни доклади, а създава интимен разказ за индивида, удавен в бурята от социални и политически течения. И ако „На Западния фронт нищо ново“ забива читателя сред калните окопи и го оглушава с картечна стрелба, то „Обратният път“ го поставя зашеметен и изгубен в поствоенна и гладна Германия.

За мен лично, „Обратният път“ е по-въздействащата книга. Има още