Това е книга за всички, които обичат книгите. Тя не е само за феновете на Стивън Кинг, а за всички, които обичат печатаното слово. Не само за тези, които искат да пишат, но и за тези, които биха искали да надникнат в кухнята на краля на хоръра и тези, които искат да разберат как са се появили идеите, довели до създаването на култови книги като „Живата факла”, „Мъртва зона”, „Сблъсък” и „Томи чукалата”.
Стивън Кинг
Стивън Кинг: Тъмната кула
И тъй, след цяла година преследване на Стрелеца и неговия ка-тет, най-сетне стигнах до заветната Тъмна кула. Чувствам се сякаш съм приключила важен етап от живота си, без да мога да мога да оправдая усещането дори пред себе си.
Едва ли някога ще прочета отново поредицата, нито пък Кинг ще се нареди до наистина любимите ми писатели. Просто тези лавици в читателското ми сърчице са вече заети от други поредици и автори.
Обаче Роланд и неговия ка-тет се намърдаха в паметта ми. Има още
Стивън Кинг: Песента на Сузана
Съжалявам, че трябва да го кажа, но това бе най-трудната и тежка част от цялата поредица. Сюжетът беше муден и объркан, очевидно тласкан от желанието на Стивън Кинг да напише нещо, и да премине към писането на последната част от великата си фентъзи пореца „Тъмната кула“.
Тялото на Сузана е обсебено от майката на „мъничето“ – Мия, чиято единствена цел е да роди и съхрани малкото си демонче – едновременно плод на две майки и двама бащи. Има още
Стивън Кинг: Вълците от Кала
автор: Траяна
Чета чужди ревюта за този роман и за пореден път се уверявам, че когато за една книга има противоположни мнения, то тя си струва да бъде прочетена, без значение дали накрая ще я заобичам или намразя.
„Вълците от Кала“ разказва за поредният отсек от пътя, който ка-тетът на Роланд извървява в посока към Тъмната кула. Спирането на групата в Кала бин Стърджис, е само привидно забавянe, но задължителна стъпка към заветната Кула. Има още
Стивън Кинг: Вихър през ключалката
автор: Траяна
Както и подозирах, да се стигне нивото на предходния роман в поредицата – „Магьосникът“, е едва ли не непостижимо. Дори и за великия Кинг.
„Вихър през ключалката“ е завръщането на Стивън Кинг към света на „Тъмната кула“ дузина години след издаването на последната от сюжетна гледна точка книга. В нея Роланд разказва на своя ка-тет как в момчешките си години е участвал в залавянето на върколак вилнеещ в малко миньорско градче. В рамката на тази история е вмъкната и същинската приказка – тази за Мразовея и Тим, с която навремето Габриеле Дисчейн е приспивала сина си. Има още
Стивън Кинг: Магьосникът
„Магьосникът“ досега е най-доброто от поредицата и вдига летвата много високо. Не знам как Кинг ще успее да постигне нещо още по-добро в „Тъмната кула“. Дори за около двеста страници повярвах, че дълбоко в душата си Стивън, също като своя герой Роланд, е истински романтик. (Мина ми към края на романа.)
Винаги съм си падала по трагичните любовни истории, а тази на стрелеца Роланд и неговата възлюбена Сузана се нареди сред любимите ми трагедии наред с тези на Тристан и Изолда, или на Зигфрид и Брунхилде. „Магьосникът“ представлява пространна ретроспекция за юношеството на Роланд, за това как Кулата го бележи, за илюзорния избор на човек управляван от ка.
Стивън Кинг: Пустош
Ако знаете как не ми се пише за тази книга.
Не че „Пустош“ е лош роман, или пък слабо написан. Напротив: много от хората, прочели цялата „Тъмна кула“, смятат романа за един от силните в поредицата. Но като книга, предхождана от две и последвана от други пет, страда от класическата липса на сюжет. Това е роман необходим за развитието на героите, за разгръщане на същността им, за ретроспекции към миналото им.
Най-сетне Кинг позволява на Роланд да излезе от бляскавия ореол на залязващото слънце, и от уестърн герой да се превърне в човек, който притежава слабости, и има собствени страхове. Определено за мен най-приятното в книгата беше израстването на Еди и на Сузана, и участието им в докарването на Джейк в света, който в момента обитават. Има още
Приумици 