Тери Пратчет: Малки богове


автор: Траяна 

Странно е как книгите на Пратчет вече не са ми толкова забавни. И не говоря само за новите откровено мрачни романи като „Нощна стража“ или Snuff. Имам предвид  Тери Пратчет от класическия му, зрял период.  Като „Малки богове“ например – навремето се скъсвах от смях, когато прочитах реплика от рода на „Великият Бог Ом заговори на Брута, Избрания: „Псст!“. Тогава си мислех „Кой бог си се обръща така към последователите си?!“

Сега, след доста прочити и доста изтърколени години, съм наясно, че всеки бог се заражда в нечия глава като малък глас, който първо подшушва идеи, после раздава заповеди за това кое е правилно или не, кои са другите, неверниците, враговете, които трябва да бъдат стъпкани в името на Правилната Вяра. Вече не ми е толкова смешно. Книгата не се е променила, нито е остаряла. Аз съм.

Мисля, че всички знаят кой е Тери Пратчет. За отшелниците живели на стълб в пустиня в последните двайсет години: британският гений на социалната сатира, Има още