Матю Дж. Съливан: Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“

Книги и убийства – страхотна комбинация, която навява асоциации с „Името на розата“, но няма нищо общо с идеите от романа на Еко. Тук книгите са като спасителен пояс, като портали за бягство от реалността за едни, а за други – прозорци към живот, който никога няма да имат, а за трети самите книги, просто като предмети, са тухли, с които да се изолират от света и живота, който не искат да водят.

Алън Грац: Забранете тази книга

Много е лесно да се забранява, бих казал най-лесното нещо на света, а като се започне със забраните, се започва обикновено от книгите, защото, за да накараш някой да не мисли по дадена тема, просто трябва да му отнемеш достъпа до информация за нея. А най-лесно се забранява на децата.

Историята започва с едно празно място в училищната библиотека. Една книга е извадена от списъка с книги и е сложена в забранителен такъв. Някой е решил, че това заглавие не е подходящо за деца, а още по-лошото е, че книгата е прибрана, без да се следва обичайният ред, което означава, че не само е наложена цензура, но и е нарушен училищният правилник, извършено е погазване на закона, по който самото училище работи. Този, който е сторил това, е решил, че стои над закона, че може самосиндикално да решава кое е правилно и кое не е. Ейми Ан, чиято любима книга е забранена, е мълчаливо и нерешително момиче, което обаче обожава книгите и решава да се бори за своята любима книга. Но нещата не спират дотук, а продължават да ескалират и списъкът с неподходящи заглавия продължава да расте. Тогава Ан решава да направи в своето шкафче тайна библиотека, в която да събере всички забранени книги, за да могат децата да ги прочетат.

Ноа Хоули: Преди катастрофата

“Една самолетна катастрофа не е просто общата сума на времето + механичните елементи + човешките елементи. Тя е неизчислима трагедия, която показва крайната ограниченост на човешкият контрол върху Вселената и смиряващата сила на колективната смърт.”

23 август 2015 година. Мъглива, гореща и някак мързелива лятна нощ за градчето Мартас Винярд. От неговото летище за Ню Йорк излита частен самолет, събрал по незнайни прищявки на съдбата 11 човека: екипаж от двама пилоти и стюардеса; милиардер, управляващ мощна медийна империя със съпругата си, двете им деца и личният им телохранител; друг милиардер със съпругата си, приятел на първия; и един художник, който се притеснява от това да пътува в лукса на частният самолет, но се възползва от предложението, защото има важна среща, която може да оправи неосъществилата му се кариера. След съвсем малко повече от четвърт час самолетът се разбива в океана, а оцелелите са само двама! Кои са причините да се разбие самолета – техническа неизправност или терористичен акт?

Радостина А. Ангелова: Афиши в огледало

Дойде време да изляза напълно от зоната си на комфорт. Приятелката, която преди време се зарече, че ще ми препоръча любовен роман, който да пробвам, си изпълни обещанието и на Зимния панаир на книгата се сдобих с „Афиши в огледалото“. Признавам си, че до сега никога не бях чел любовен роман от начало до край, ако не се брои диагоналното прелистване с прескачане на цели страници на роман на Даниел Стийл, чието заглавие не помня и който беше единственото четиво, до което се докопах, докато карах грип като студент. Нямам почти никакви спомени от него, освен че разбрах, че това не е моят тип литература. Всъщност докато пиша тези редове, осъзнавам че не съм съвсем искрен.

Рандал Силвис: Чернова

“Чернова“ е една от най-тъжните книги, които съм чел в последно време. Тъжна като годишното време, в което се развива, тъжна като житейските истории, които разказва. Но това не е книга за отчаянието, а за способността да живееш, макар и на автопилот, въпреки всичко случило се. Водещата история е за дупката, която зейва във всяка душа на родител, когато загуби дете, за бездната, която остава на мястото на душата, за онази черна празнота, която не може да бъде запълнена с нищо и която никога не се затваря. За това, че някои неща не се лекуват от времето, а просто трябва да се научиш да живееш с тях.

Глен Бек: Залезът на демокрацията

„Залезът на демокрацията” е добър трилър, перфектен за лятната ваканция, който освен завъртяна фабула, няколко доста интересни обрата и фанатизирани десни националисти, представя и доста теми за размисъл. Нещо което всяка хубава книга трябва да прави, освен и да забавлява. Готино е да има екшън, но когато е гарниран и с въпроси, които да накарат сивото вещество да се размърда, е още по-добре.

Дж. П. Дилейни: Момичето преди

Дж. П. Дилейни е псевдоним, но реших да не търся кой известен автор се крие зад него, за да не се влияя от другите му книги. И добре, че не съм го направил, защото останалите му произведения са писани в съвсем друг жанр и нямат нищо общо с „Момичето преди”. С психотрилъра се е справил перфектно, така че ако реши да продължи в същата посока, с удоволствие бих прочел още негови неща.