Тази година ми е тръгнало на страхотни произведения по скандинавската митология. Като се започне от „Скандинавска митология“ на маестро Геймън, мине се през великолепната поредица на Елена Павлова и Петър Станимиров по либретото на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, после лек отскок до киното за един от най-добрите филми досега от вселената на Марвел – „Тор Рагнарок“ и сега за завършек, макар до края на годината да има още месец и половина, „Од и ледените великани“ пак на Нийл Геймън. Я какъв интересен кръг се затваря – в началото и в края на годината по една великолепна книга от любим автор!
Скандинавска митология
Нийл Геймън: Скандинавска митология
Винаги съм имал слабост към митологията – още от времето, когато в къщи открих огромното издание с твърди корици на „Древногръцка митология” и попаднах в свят на герои, в който боговете крачат сред хората, месят се пряко в делата им и умират. Един пищен и жив пантеон от божества и герои, които крачат между простосмъртните. От тогава насетне, започнах да купувам всяка една митология, която се появи на книжният пазар у нас. Преди години се сдобих със „Скандинавска митология”, издадена от „Литера прима“, която вече е библиографска рядкост. Прочетох я навремето и бях запленен от нея. А сега останах много доволен и от това, което е направил Геймън. Не че някога съм се съмнявал в него или в разказваческият му талант, но досега бях чел само негови авторски неща, или различни версии на популярни приказки. А сега ръцете му са вързани и той няма как да си позволи големи волности при това преразказване на легендите за Тор и Локи. И за пореден път той се е справил блестящо.
Приумици 