Сергей Лукяненко: Лордът от планетата Земя


lord_of_the_planet_earthАдмирации за „Сиела“, първо за това, че се заеха да издават Лукяненко, след като „ИнфоДар“ го зарязаха (и не само него де) и второ, че пуснаха тази негова трилогия в един том. Тук са събрани трите книги от поредицата:

„За принцесата си струва да се умре“

„Планетата, която я няма“

„Стъкленото море“

Тази трилогия е от ранните произведения на Сергей, а аз лично отдавна исках да прочета някои от тях. Трите книги са доста различни една от друга.

Има още

Коуди МакФейдън: Лицето на смъртта


The_Face_of_Death„Лицето на смъртта” отново е графична и отвратителна книга, както и „Човекът сянка”, но докато в първата описанията са насочени към визуализация на самият акт на убийството, то тук насилието и убийството са представени през очите на жертвите. Много е важно да отбележа, че и тук описателността не е самоцелна, а неразривно свързана с лицето на серийният убиец, историята и мотивите, които Коуди му изгражда. Това е убиец, за който самият акт на насилие не е достатъчен, за него убийството е последствие. Целта му е да умъртви душата преди тялото, да накара добрите хора да са зли, да са насилници, това е нещото, което му носи наслада.

Има още

Клер Норт: Първите петнайсет живота на Хари Август


The_First_Fifteen Lives_of_Harry_AugustЕто още един от финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2015 година и носител на  John W Campbell Memorial Award за същата година.

Това е таймфантастика, но експлоатира темата по по-различен и безспорно доста интересен начин. В общи линии много прилича на „Игра на живот” на Кен Гримуд, която отдавна се каня да прочета и която също е в кратката селекция за наградата „А. Кларк“ за 1988 година.

Има още

Роджър Зелазни: Размяната


27591532_1859012384109780_1678291971_nПродължавам със старото, но златно произведение, за което намекнах в ревюто „В дома на червея”. Хубаво е, когато издателите се сещат за стари и изчерпани издания и решават да зарадват феновете с нов тираж. Тази зима и „Сиела”, и „Бард” пуснаха отново вече издавани книги на един от грандмастърите на фантастиката – Роджър Зелазни. Моята бройка на „Размяната”, издадена за първи път у нас от „Пан”, е зачезнала нейде и затова аз с удоволствие си взех новото издание. И не само го взех, ами и го прочетох и все едно четях книгата за първи път. Първото издание излиза през 1997 г. – тогава я изгълтах и освен откъслечни фрагменти и чувството, че книгата много ми е харесала, нищо друго не си спомнях, а това е една страхотна приказка от безсмъртния Зелазни.

Има още

Джордж Р. Р. Мартин: В дома на червея


27591298_1859012387443113_114921761_nТази година започна добре за феновете на фантастиката, издателство Сиела пуснаха нещо ново на култов автор и нещо старо, но златно, на ненадминат магьосник на думите и историите.

Мартин описва един умиращ свят. Слънцето му бавно изстива и вече е като въглен. Червено и с много повече черни места отколкото огнени океани, и грее толкова слабо, че може да се гледа с невъоръжено око. Но смъртта на слънцето е бавен процес от гледна точка на човешкия живот и цивилизацията, живееща на огряната от него планета, умира вече хилядолетия, но умира пирувайки. Умира, правейки празненства сред разпадащият се разкош, наследен от отминали епохи. Расата на хората отдавна не е технологична, а само живее върху останките на древна цивилизация и всичко в миналото е забулено в мистика, в легенди и е издигнато до статут на религия. Всичко е толкова вплетено в култа към Белия Червей, че по никакъв начин не може да бъде отделено зрънцето истина от наслоените през вековете легенди.

Има още

Мат Ридли: Червената Царица


24740486_1789955934348759_439011064_n „Червената царица“ е прекрасна научнопопулярна книга, посветена на секса и половия отбор. На задната корица в анотацията се споменава, че това е противоречив труд, но той е такъв само когато не се разглежда от призмата на науката. В момента, в който човекът се извади от категорията на животните и се отрекат натрупаните животински инстинкти и хилядолетията на еволюция, книгата става противоречива, а ако му се сложи ореол на висше божие създание и се пробва да се окове природата му в псевдоморални норми от вехти книги – става скандална. Нещата стават още нелицеприятни за религиозните фанатици, когато Ридли започва да дири корените на сексизма, половото насилие, отношението на мъжете към жените като собственост и добитък, залегнали в основата на „морала“ на господстващите монотеистични религии, в първичните инстинкти на бозайниците, действащи при половата надпревара. А дали и самите религиозни норми на „чистота“ и „вярност“ не са надпревара на самците да са сигурни, че точно техните гени са предадени? Има още

Нийл Геймън: Од и ледените великани


23365110_1757890470888639_11980398_nТази година ми е тръгнало на страхотни произведения по скандинавската митология. Като се започне от „Скандинавска митология“ на маестро Геймън, мине се през великолепната поредица на Елена Павлова и Петър Станимиров по либретото на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, после лек отскок до киното за един от най-добрите филми досега от вселената на Марвел – „Тор Рагнарок“ и сега за завършек, макар до края на годината да има още месец и половина, „Од и ледените великани“ пак на Нийл Геймън. Я какъв интересен кръг се затваря – в началото и в края на годината по една великолепна книга от любим автор!

Има още