Иво Инджев: Измамата „Сан Стефано“


izmamata-san-stefano-ivo-injevЧестно казано адмирирах издаването на тази книга, но нямах намерение да я чета. Не защото не е нужна, не защото не казва едни исторически истини, които българите не искат да знаят, а защото не смятах, че тя ще ми каже нещо ново, което да не знам, както за прехваленият граф Игнатиев, така и за другите теми, които засяга. Появиха се обаче няколко „но“-та, които все пак ме накараха да я прочета. От една страна това е неистовия вой срещу книгата, който нададоха няколко индивида от БКП/БСП, които сами по себе си са обида за Homo Sapiens и ми паднаха в очите още повече с изказванията си, които повече подхождаха на ислямски фундаменталисти, които горят книги и в никакъв случай на членове на партия, която се числи към голямото европейско семейство на социалистите. Единият, който преди време искаше да върши определени физиологични дейности, свързани с отделителната му система, върху паметна плоча на жертви на тоталитарният режим, заяви, че книгата е пълна с лъжи, без дори да я е отворил. Той или е телепат и е в главата на Инджев, или си е природно надарен дебил. Аз лично залагам на второто, защото това не му е първото подобно малоумно изказване. Другото „но“ беше една откровено „обективна“ журналистическа оценка за книгата във вестник „Труп“, „Труд“ де, която сякаш беше извадена от колонката за култура във вестник „Работническо дело“, която громи гнилия капитализъм. Та за това взех книгата и я прочетох, макар че не аз трябва да я чета, а точно питекантропите-журналисти от въпросния вестник и членовете на столетната паразитна партия.

Има още

Реклами

Лий Бардуго: Жената – чудо: Вестител на войната


wonder-womanНепременно трябва да започна това ревю с няколко уточнения.

Първо – това е роман, базиран на един от най-известните комиксови герои и оценката за книгата и историята трябва да бъде изцяло в контекста на вселената на DC, и в частност поредицата за WW, а не да се разглежда като самостоятелен фантастичен роман, и моята оценка в Goodreads е съобразена точно с това.

Второ – това не е продължение или предистория на прекрасният филм с Гал Гадот от 2017 година и няма нищо общо с него, нито с арката от филми, които DC започна с „Човек от стомана“. Това е съвсем нова история, написана по проекта „DC Icons“, стартиран от комикс гиганта. В тази поредица са ангажирани известни и обичани YA автори, които да напишат книги за Батман, Супермен, Жената-чудо и Жената-котка, които отварят съвсем нова страница от безкрайните приключения на тези герои, като ги преместват във времето, както исторически – всичко започва сега, така и чисто индивидуално като възраст – тук Даяна е на възраст от 14-15 години.

Има още

Мартин Колев: Софийски магьосници: в сърцето на Странджата


martin+kolev_2Убеден съм, че Марто се е кефил яко, когато е писал книгата, защото личи, че е вложил всичко от себе си и резултата е на лице. Втората книга е още по-добра от първата, но има един минус, ако може така да се нарече, а именно, че това е началото на нова история, която чака своето продължение. И първата книга беше с опция за продължение, но самата история там си имаше своя завършек, докато тук се стига до ключова завръзка, битките са загубени, а миналото започва да се разбулва, но развръзката тепърва предстои. Затова аз се подготвям да чакам до следващият май, за да разбера накъде ще отвее вятъра Бриян и компания, естествено ако Колев успее до тогава.

Има още

Джордж Р. Р. Мартин: Жокери 1


wild-cards-1Така де, докато чакаме Мартин да се накани и да пусне следващата книга от сагата „Песен за огън и лед“, може да сме доволни, че родните издатели се присетиха и за по-старите негови неща и те взеха да се появяват на български. Адмирации за „Сиела“ и за смелостта да издадат „Жокери“ – първата книга от емблематичната и много силна поредица „Wild Cards“. Идеята се ражда покрай една игра и Мартин решава да доразвие историите, появили се около нея. Той създава света с ключовото събитие и събира различни автори, които да изваят един уникален роман, изграден от десетки разкази, обединени от обща нишка. В ръцете ни е един невероятен мозаичен роман, в който отделните творби разказват от различни гледни точки една друга история на САЩ.

Има още

Кристофър Хичънс: Бог не е велик


god_is_not_greatКолко пъти сте чували израза „Библията промени живота ми!!!“?! Аз лично много, дори прекалено много и продължавам да го чувам. Беше през 90-те години, когато, след като много хора заговориха за религия, вяра, християнски и православни ценности, за нуждата от религия, за силата на Библията, аз реших да я прочета. Поръчах си едно издание, наречено „Библия за деца“, прочетох и никак не бях впечатлен. Не открих любов и хуманност в тази книга, нито видях образа на някакъв любящ и всемилостен бог. Тази митология за мен беше мрачна, изпълнена с насилие и смърт и с много, ама наистина много човеконенавист и антихуманизъм. Дори адаптираната версия за деца ми се стори като хорър роман и реших да видя какво е положението с пълната версия. Прочетох я и оттогава съм я чел общо 3 пъти и това наистина ми промени живота – окончателно се убедих, че институционализираната религия е нещо зло за хората, за свободата на мисълта, на духа и на индивида.

Има още

Мат Ридли: Еволюция на всичко


the_evolution_of_everyhtingЕто че се появи една от най-интересните научнопопулярни книги за тази година. Тя не е от типа книги, които разказват по увлекателен и запленяващ начин за някой клон на науката, за интересна теория в процес на изпитване или пък прави прогнози за бъдещето като страхотната книга на Каку, която също се появи на пазара. Не, Мат Ридли тук не само говори за наука и теории, но и хвърля ръкавицата към много човешки предразсъдъци и парадигми, непочиващи на никакви доказателства. Интересен феномен е, че много хора нямат проблем с идеята, че всичко се променя, че всичко еволюира, стига това да не бъде прилагано както към самият ни вид homo sapiens, така и към човешките културни, политически, социални и каквито и да е други достижения. Ако някой се пробва да приложи законите на еволюцията към човешките творения, това изведнъж предизвиква също толкова голям отпор, възмущение и обида, както ако се помъчиш да обясниш на религиозен фундаменталист, че светът не е сътворен от някакво митично същество за 7 дни преди няколко хиляди години.

Има още

Александър Петров: Бъди какъвто си


alexanderРядко чета поезия, а още по-рядко си купувам, но в момента, в който издателство „Сиела“ анонсираха излизането на тази стихосбирка, реших, че непременно ще си я взема. Не можах да бъда на официалното ѝ представяне, за което наистина много съжалявам, но пък си я взех при първа възможност и я зачетох още в трамвая. Честно си признавам, че нямах идея колко от текстовите на емблематичните песни на едни от най-великите български рок-групи са излезли из под неговото перо. Работил е основно с „Тангра“ и в двата им периода и с „Фактор“, но също и с „Щурците“, „Сигнал“, Вили Кавалджиев, Чочо Владовски, Валди Тотев, Михаил Белчев. Той е автор на най-добрата балада на „Сигнал“ (и не – това не е нито „Да те жадувам“, нито „Сбогом“), както и на култовата песен на Владовски, която всички са кръстили „Дон Кихот“, а тя всъщност се казва „Безсъние“, това може би е една от рок песните с най-наситено и многопластово съдържание. Негов е и текста на песента, с която свършва една от най-тъжните български комедии, а именно „Оркестър без име“. „Главната улица“ и „Приятели“ са също по негови стихове.

Има още