„16 страховити истории“ от Робърт Шекли


Автор: Искрен

Този сборник трябва да се употребява като старо уиски, на малки глътки с продължителни паузи, защото това са последните творби на великия майстор на разказа. Други няма!

И да отговоря веднага на въпроса, които и аз си зададох, когато видях книгата – не, тези разкази ги няма в ония култови пет тома от края на деветдестте, които са безценно бижу за всеки фен на фантастиката. Тук са последните 16 разказа на Робърт Шекли, неиздавани до сега на български. Това е последната среща с творчеството на великия маестро.

Признавам си, че на мен Шекли ми е един от любимите автори. И ако понякога негови романи са ме разочаровали, то това никога не се е случвало с късите му форми. Разказите му могат да предизвикат цялата гама от емоции на човешката душевност, Има още

Нийл Геймън: Дим и огледала


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

Читав сборник разкази си е едно малко съкровище, a сборник с разкази на Нийл Геймън е направо голямо съкровище, което за жалост свършва бързо, като студена бира в августовски ден.

Нийл разказва прикази за възрастни, които приличат на детските, но и се различават много от тях. Това са приказки за порасналите деца във всеки от нас, които са натрупали житейски опит със съзряването си, станали са цинични, и със сигурност сексът е станал неделима част от живота им. Това са истории за ония хора, които като слушат отново приказката за „Спящата красавица”, когато дойде момента принца да я целуне, ще се запитат: „Я, чакай! Тая мома кой знае какъв дъх ще има след 100 години сън! Да не говорим че не се е подстригвала, не си е рязала ноктите! За физиологичните нужди пък хич не ми се мисли!”

В сборника „Дим и огледала“ голяма част от произведенията гравитират около любовта и/или секса, и различните им аспекти и проявления, но пък за сметка на това почти навсякъде краят не е щастлив. Вие пък да не сте очаквали нещо друго от Геймън?

Геймън както винаги е циничен, откровен, лиричен, натуралистичен, перверзен, прям, груб, графично сексуален. Обаятелен разказвач Има още

Мирослав Пенков: На Изток от Запада


автор: Траяна 

Това са разказите, които искам аз да ги бях написала. Мирослав Пенков ми доказа, че поне един съвременен български писател притежава таланта и майсторлъка (две различни неща са) да пише за родината си с любов, без изкуствен патос.

„На Изток от Запада“ е сборник побрал на страниците си цяла една страна (такова е и английското подзаглавие – „Една страна в разкази“) в различни периоди от съществуването ѝ. Историите на Пенков са за обикновени хора – комити и партизани, партийни дейци и циганета, селяни и майстори на гайди, пропиляни гении и огорчени емигранти. Разказите му са къси, стегнати, но още ме стискат за гърлото и ме душат.

Като емоционален заряд „На Изток от Запада“ нагнетява. От страниците блика елегичност, а в „Нощният хоризонт“ и „Девширме“ – дори усещане за легендарност и нереалност. Не знам кой разказ ми стана любим – всичките имат своя чар. Най-хубаво чувство ми оставиха последните, които ми напомниха „Старопланински легенди“ (не ме разпвайте за сравнението).  Има още

М. Джон Харисън: Вирикониум


автор: Траяна 

Това е едно от онези ревюта, които трябва да бъдат написани цветисто, но аз лично не съм способна да създам текст, който да съответства по похвати и стил на този в сборника „Вирикониум”. От всичките ми познати може би само Dhalgren може да се справи с тази задача. За съжаление той официално се пенсионира от поста на неплатен критик преди около 3-4 години, а и в крайна сметка аз съм човекът, който чете този сборник.*

Четох го дълго.

Не защото е скучен, а защото М. Джон Харисън е уникален писател, чиято барокова стилистика изисква от читателя съсредоточаване и малко по-добри познания по английски, отколкото притежавам аз.

Ако Гай Гавриел Кай може да бъде наречен „тъкач на светове” (цветна, мека и носталгична проза), а  Джордж Оруел – „ковач на мрачното бъдеще” Има още

Нйил Геймън: Коралайн и други истории


автор: Траяна 

Преди време се озадачих от ревюто на Silentium за този сборник на Геймън. Знам, че има хора, за които този писател е твърде странен, но за мен е мистерия как е възможно човек да прочете десетина негови разказа и да не хареса дори и един. За да бъда откровена обаче, ще спомена, че точно тази компилация не е на нивото на „Чупливи неща”. Просто липсва онази спойка между отделните истории, която може да превърне механичния сбор от разкази в тематично свързан сборник.

„Коралайн” беше публикувана у нас от издателство „Бард” през 2003 г. в самостоятелно книжно тяло, което вече трудно ще намерите. Отдавна изчерпаното в складовете на разпространителите томче се намира трудно и по сергиите за книги на старо. Предполагам, че всеки, който се е сдобил с тази новела, я е запазил, за да си припомня кошмарите от детството. Има още

Dark and Stormy Knights


автор: Траяна 

Понеже нямах търпение да се сдобия с нова история за Кейт Даниелс (ДА! Само две седмици остават до издаването на Magic Slays!), реших да си поръчам антологията Dark and Stormy Knights. Още повече, че съставителката на сборника П. Н. Елрод се бе справила перфектно с Strange Brew.

Няма да крия обаче, че разказът на Илона Андрюс е основната причина да си поръчам сборника. A Questionable Client е предистория на поредицата за Кейт и описва срещата ѝ със Саймон – шейпшифтъра, потомък на леден великан, нордически бог и човек. Андрюс е създала чудесен базиран на руски фолклор разказ, пълен с динамика, битки и магия. Има още

Нийл Геймън: Книга за гробището


автор: Траяна 

 

I played in the graveyard when I was just a boy
I’d run among the headstones myself I would enjoy
But I was young and hardly knew what would happen then
I played in the graveyard and I’ll be back again
(Loudon Wainwright III – Graveyard)

Нийл Геймън.

Нужно ли е да казвам повече, за да ви накарам да посегнете към книгата? За мен името на този писател отдавна е равнозначно на гаранция за качествено четиво. Без значение от жанра или формата на творбата.

The Graveyard Book представлява YA сборник разкази обединени от общи главни герои и подредени в хронологичен ред. През 2008 г. „Надгробният камък на вещицата” печели наградата Има още