Машина за истории: Антология от наградените фантастични разкази в конкурса „Агоп Мелконян” 2012-2016

Признавам си, че подходих резервирано към антологията, но за това си имам обективни причини. През последните няколко години прочетох два авторови и два тематични сборника с разкази от български автори и бях меко казано разочарован. Направо си бях отчаян! Никога не бях срещал толкова много слаби, посредствени и клиширани творби на едно място. Но съм много доволен, че рискувах! Това вече е друга бира, както има една приказка!

В тази антология са събрани разказите, отличени в четири конкурса на името на писателя и журналист Агоп Мелконян. Идеята за този конкурс идва от Преслава Кирилова, а организатор става електронното списание „Сборище на трубадури”. Условията са прости: всеки участник има право на едно произведение до 1 000 знака, което да не е публикувано никъде преди участието му в конкурса. Конкурсът няма жанрови ограничения, единствените граници са тези, които авторите сами си поставят.

Нийл Геймън: Внимание, психоспусък!

Декември е един прекрасен, но за сметка на това  разоряващ месец. А за мен вече втора поредна година отново е и месец за четене за изпити. И понеже няма как покрай четенето на Бизнес контролинг и правенето на ABC анализи, да захапя някой роман се ориентирах към сборници с разкази. 2015 беше добра от към издаване на хубави сборници и реших да си понаваксам с тях. За единия вече писах, а сега е наред този, който излезе в жаркото лято, но го четох зимата. Е, поне преди да падне снега.

„Внимание, психоспусък!” може да се опише с една дума и тя е „прекрасен”. За феновете на Нийл едва ли има съмнение в това, а и самото име на автора вече е гаранция за качество. Това е отново познатата взривоопасна смес от фантастика, фентъзи, хорър, магична действителност и още куп неща, които упорито бягат от жанровите определения.

Питър Уотс: Отвъд разлома

Уотс успя да ме спечели и впечатли със „Слепоглед”, което ми напомня, че е време да си изпълня обещанието към Траяна, и да напиша ревю за нея. Но сега е ред на сборника.

Мрачен, пленяваш и брутално добър!

„Нещата”

Почти съм убеден, че няма фен на фантастиката който да не е гледал „Нещото” на Карпентър от 1982. И аз съм му фен. Още си спомням, как го гледахме на видеокасетофон, купен от корекома с долари от Либия, у семейни приятели във Варна….Това беше нещо невиждано! Сякаш не съществото а филма беше дошъл от друга планета! Ти да видиш какви ги твореше прогнилия капитализъм, докато в нашето кино в даваха до посиняване руски военни филми! Май се отклоних. Та да се върнем на „Нещото”. Една брутална класика, която дълго време държа първото място в личната ми класация на фантастичен хорър.

Робърт Хауърд: The Conan Chronicles /Хрониките на Конан, том I

автор: Траяна

Макар да съм пропуснала правилната възраст за прочита на Конан (мъжът ми подметна, че съм пропуснала и правилния пол), харесах разказите от първата част от „Хрониките на Конан“ в издание на Gollanz. Направо сама се изненадах от това.

Историите на Робърт Е. Хауърд са идеални за любителите на приключенското фентъзи, в което мъжете са истински бойци или злодеи, жените са безпомощни принцеси или зли вещици (но пък винаги красиви и страстни), а чудовищата са горило- или пък змиеподобни демони.

Конан е от отнези герои, които не страдат от самоанализ, 

Тери Пратчет: Дракони в порутения замък

автор: Искрен

Тук са събрани 14 ранни разказа на великия маестро, писани когато е бил млад журналист командирован в графство Бъкингамшир. Из между отразяването на месните събития от световна величина (като търкалящи се пити кашкавал), Тери започва да пише и да публикува хумористичните си творби. В този сборник те са без почти никаква намеса от възрастния Тери, с изключения на някои бележки под линията.

Това е един много ранен Пратчет. Няма я онази остра сатира, характерна за последните му книги, или откровените майтапи на пречупената действителност от по-новите книги.

Джордж Мартин и Гарднър Дозоа: Старият Марс

автор: Искрен

Това е сборник разкази, подбрани от Мартин и Дозоа, които се въртят около обща концепция.

Не, тук няма разкази на нито един от двамата.

Да, това е една много, ама много добра подборка.

И преди някой да е попитал. Не, няма нищо общо с „Игра на тронове”

Сборник с хубави разкази е нещо много приятно, нещо което се научих да ценя едва в последно време, и нещо наистина рядко за родния пазар. Някак българските издатели бягат от антологии, еле такива пък от фантастичния жанр. Дълго време това беше един пропуск, който се надявам вече да започне да се наваксва. И адмирации за издателство „Сиела“, за риска които са поели, дано повлекат крак и да видим още емблематични сборници преведени. 

Роберто Боланьо: Llamadas telefónicas / Телефонни обаждания

автор: Траяна

Рядко чета разкази, още по-рядко чета и проза със съвременен сюжет. Истината е, че ако не бяха уникалната българска корица и ревюто на Преслав, никога нямаше да посегна към този сборник.

Четох „Телефонни обаждания“ дълго и с големи паузи, в оригинал, въоръжена с маркер, за да си подчертавам непознатите думи. Последните са изненадващо малко, и то не защото съм напреднала много в езика. Боланьо пише измамно просто. Сякаш сте седнали заедно над чаша ром (или каквото пият в Чили обикновените хора) и ти разказва за общ познайник, с когото в края на разказа ставате некомфортно интимни.

Героите на Роберто Боланьо са всякакви по професия – писатели, поети, ченгета, мафиоти, порно актьори, или просто безнадежно изгубили се в преследването на мечтата си хора. Всяка история е странно дуалистична: всеки от героите е устремил поглед към някаква химера, но същевременно се е вкопал в настоящето и ежедневието,