Роджър Зелазни: Размяната


27591532_1859012384109780_1678291971_nПродължавам със старото, но златно произведение, за което намекнах в ревюто „В дома на червея”. Хубаво е, когато издателите се сещат за стари и изчерпани издания и решават да зарадват феновете с нов тираж. Тази зима и „Сиела”, и „Бард” пуснаха отново вече издавани книги на един от грандмастърите на фантастиката – Роджър Зелазни. Моята бройка на „Размяната”, издадена за първи път у нас от „Пан”, е зачезнала нейде и затова аз с удоволствие си взех новото издание. И не само го взех, ами и го прочетох и все едно четях книгата за първи път. Първото издание излиза през 1997 г. – тогава я изгълтах и освен откъслечни фрагменти и чувството, че книгата много ми е харесала, нищо друго не си спомнях, а това е една страхотна приказка от безсмъртния Зелазни.

Има още

Извънземна мътилка: „Пясъчни врати“ от Роджър Зелазни


автор: Искрен

Четеше ми се нещо тънко, нещо старо и нещо от любим автор. И понеже имам навика да купувам повече книги, отколкото мога да прочета веднага, винаги има заглавия придобити отдавна, но не разгръщани. И, ето че от дълбокия резерв си изрових един от трите романа на Зелазни, които все още не съм разлиствал.

Странна, на моменти шантава, е не колкото „Създания от светлина и мрак”, но определено много забавна книга, с ексцентричните си герои, които се появяват. На места наивна, чисто технологично, но пък тази страна никога не е била силна на Роджър Зелазни. Все още си спомням с огорчение тестето от перфокарти в един от разкази от сборника „Мост от пепел”, но пък отдавна се научих да игнорирам тези „слабости” и да обръщам повече внимание на идеите. А Роджър определено бе творец, който имаше уникални идеи.

В „Пясъчни врати“ човечеството се е срещнало с извънземни раси, и за разнообразие, това не е довело до война, до златна ера или до поробването ни. Има още

Роджър Зелазни: Една нощ през самотния октомври


автор: Траяна 

18-ти октомври

Днес нямам да върша друго освен да направя обичайнoто си кръгче и да нагледам Играчите, стекли се в околността. Всичко е спокойно. Дори във вечно оживения катун на циганите  шумовете от многото коне и деца са някак приглушени.

Копоят на Прокълнатия слухти около къщата ни и си мисли, че го прави незабелязано. Не случайно бях гарван на Один, преди да започна да работя с Викария. Научих се на много неща, едно от които е да виждам всичко. Изграквам към песа, за да му покажа, че е забелязан. В отговор той ми хвърля безизразен кучешки поглед преди да се разкара.

Отново е октомври, луната започна да расте преди два дни. Това е без значение. Тази година Бялата дама ще покаже кръглото си лице два дни преди Вси светии и няма да има Игра. Древните богове ще трябва да почакат още няколко години, преди поклониците им да опитат с отварянето на прохода към тяхното измерение.  Има още

Роджър Зелазни: Безсмъртният


автор: Траяна 

Тази кратка и голяма книга поделя заедно с „Дюн” на Ф. Хърбърт наградата „Хюго” за най-добър роман през 1966 г. Фактът, че всъщност е отличена по-кратката и първоначална версия озаглавена „…И ме наричай Конрад” говори сам за себе си.

Мисля си, че романът предлага същността на писателя Зелазни без блясъка на странните експерименти, който предлагат „Хронобандити” или „Създания от светлина и мрак”. Лаконична комбинация от прикюченски роман, постапокалиптична фантастика и класически героичен епос с податки към древно- и по-съвременна гръцка митология. И всичко това изнесено в някакви си 200 страници. Някога писателите са можели да обрисуват идеите си без да пишат многотомници.

След няколкодневна война Земята е обезлюдена. Голямата част от човечеството живее в изгнаническа колония на Вега. Има още

Роджър Зелазни: Господарят на светлината


автор: Траяна 

В далечната 1968 г. „Господарят на светлината” от Роджър Зелазни е отличена с награда „Хюго”. Не знам дали днес подобна книга би стигнала до финала. Зелазни рисува световете си с измамно опростена стилистика и оставя твърде много на въображението. Мой приятел твърди, че съвременния читател е разглезен от писателите, които градят фантастичните си вселени до най-малкия детайл и после ги поднасят на тепсия. Когато си чел безброй вариации по една и съща тема, естествено е да си привързан към онази, която те е привлякла с оригиналността и описателността си.

Не, стилът на Зелазни не може да впечатли с любов към детайла. Но запитвайки се оригинална фантастика ли е „Господарят на светлината”, Има още

Роджър Зелазни: Създания от светлина и мрак


автор: Траяна 

„Създания от светлина и мрак” отваря рана в съзнанието ти, която не може да заздравее, защото постоянно бъркаш с пръст в нея. Докато четеш романа неволно се питаш дали авторът не е пил абсент или ял пейот. А може би е пушил опиум. Или просто геният му излиза извън възприятията ти. По-вероятно е последното.

Четеш първите откъси и оставаш с усещането за секс без оргазъм, макар на няколко пъти да се доближаваш до малката смърт. Неразбирането на сюжета пробива дупка в мозъка ти. Ако си верен поклонник на чифта стари Обувки, Онези Които Нямат Скъсване, ще отваряш кориците до самия край. Ще запалиш свещ пред олтара им и Има още