Маджипурски хроники ІІ и ІІІ: Същността на Чужденеца


Автор: Dilvish the Damned

Публикуването на „Замъкът на лорд Валънтайн”  бележки второто триумфално завръщане – и общо третото триумфално появяване – на Робърт Силвърбърг  на научнофантастичната сцена, в случая след 5-годишно доброволно изгнание. Явно натрупаната за този период творческа енергия е била предостатъчно, тъй като през следващата година излиза „Маджипурски хроники” – сборник с разкази, значително разширяващ познанията ни за Маджипур, неговата история, обичаи и населяващите го интелигентни същества.

Формално, сборникът се състои от резултатите на ровенето в  „Регистъра на душите” от страна на Хисун – малкият Гаврош от „Замъкът на лорд Валънтайн”. Назначен като младши администратор, Хисун е отегчен до смърт от чиновническото ежедневие, и решава да разнообрази работните си дни с несанкционирано ровене в Регистъра, което води до досег с представители на всякакви същества. Има още

Advertisements

Странникът и недуалността: „Замъкът на лорд Валънтайн” от Робърт Силвърбърг


автор: Dilvish the Damned

Откакто проумях, че не съм единственият, интересуващ се от космически кораби и дракони, започнах да търся връзка със себеподобни, и откакто установих такава, периодично изниква въпроса какво е фантастика, какво е фентъзи и коя е Основната Разлика. И винаги в тези разговори, дискусии, спорове, състезания по надвикване и други се стига до въпроса, „А възможно ли е да се смесят, и да се съчетае най-доброто от двете?”. Обикновено отговорът е, „Да, нарича се „научно фентъзи”(сайънс фентъзи),  и „Замъкът на лорд Валънтайн” е пример как се прави”.

Като първа книга от поредицата, „Замъкът…” ни въвежда в света на Маджипур. А той е необятен: планетата Маджипур е десетки пъти по-голяма от Земята; замъкът Връхни се издига на немислими височини; моретата и океаните са обитавани от дракони, а сушата – от поне 7 различни вида интелигентни същества, дошли от космоса, без да броим местните интелигентни видове. Има още

Робърт Силвърбърг: Лицето над водата


автор: Траяна 

При писатели с толкова дълга кариера като тази на Робърт Силвърбърг хората говорят за „периоди на творчеството.” По отношение на самия Силвърбърг тази фраза не е безмислен термин на критиците, с който да трупат обем в ревютата си. Разликата между „Време на промени”  и „Замъкът на лорд Валантайн” я схваща всеки, който си направи труда прочете и сравни тези два романа.

Първото произведение представлява социален експеримент, но и толкова гола и уязвима самота, че боли. Емблематичен роман за втория период на Силвърбърг. А Маджипурският му цикъл разкрива талантливия създател на чудни светове и бележи началото на третия му период. Не веднъж съм изказвала предпочитанията си към седемдесетарските романи на автора. Те са много по-интензивни и впечатляващи от по-късните му творби.

Има още

Многоликият Робърт Силвърбърг


Да се намери информация за детството на писателя Робърт Силвърбърг в световната мрежа, е почти невъзможно. В повечето му интервюта не се споменават отношенията с родителите му и само тук-там се говори за ученическите му години. Робърт е роден на 15 януари 1935 г. в Ню Йорк и е единственото дете на Майкъл и Хелън Силвърбърг. От рано започва да се увлича по фантастиката и още на 14-годишна възраст основава научнофантастичен фензин Spaceship; на 19 вече е продал първата си научнофантастична творба, на 20 вече е публикувал и първия си роман – Revolt on Alpha C.

Класическото му образование, комбинирано с популярните по онова време научнофантастични списания, ще формира специфичния му, както сам казва, „шизофреничен” вкус към литературата. Има още

Робърт Силвърбърг: Книга на черепите


автор: Траяна 

Иска ми се това ревю да бъде също толкова емоционално, колкото самата книга. Уви, безсилна съм да боравя с думите по начина, по който един от най-добрите фантасти в последните десетилетия го прави – сбито, ясно и в същото време многопластово.

Многоликият Силвърбърг отново ме изненада с непознато досега за мен лице. Познавам го от романтичния, почти приказен Маджипурски цикъл, виждала съм мрачната, предтехнологична, апокалиптична Земя в “Денят на пришълците”, катерила съм се заедно с групата Избраници Има още

Робърт Силвърбърг: Тайнствата на стената


kingdomsавтор: Траяна 

За мен беше истинско щастие да ми натикат насила в ръцете научнофантастична книга и тя да се окаже правилния избор, за да ме запали по жанра. Или поне по един от най-популярните автори, носител на няколко награди “Небюла” и “Хюго”. “Kingdoms of the Wall” (на български излиза през 1993 г. като “Тайнствата на стената”, изд. „СТАЛКЕР-1993“) ми беше достатъчна, за да ме убеди, че тези награди са заслужени.

Не бях попадала от година насам на книга, която да ме очарова по този начин. Не става въпрос за темата – хора, устремени в търсене на боговете и знанията, които могат да придобият от тях. Реално погледнато това е клише, експлоатирано от поколения писатели и поети в продължение на векове. По-скоро става въпрос за подхода на Силвърбърг към интерпретирането на въпроса. Не говоря и за някакъв потрисащ и незабравим сюжет. Напротив – действието е почти елементарно и потресаващо лишено от големи обрати. Следва се една единствена сюжетна нишка – пътя на група поклонници и перипетиите (душевни и физически), които те преодоляват (или не успяват), за да достигнат мястото, където обитават боговете им.

Има още