Рей Бредбъри: Дзен в изкуството да пишеш


18718592_1576854375658917_373200430_n

„Жар. Увлечение. Колко рядко чуваме някой да употребява тези думи. Колко рядко виждаме хора, които живеят или всъщност творят с жар и увлечение.”

Сега очаквате някое страхотно книжле? Сядаш, прочиташ го, а вечерта запряташ ръкави, стоварваш кафеварката до монитора, изпукваш пръсти и залягаш над клавиатурата. На сутринта имаш готов разказ, за който няколко елитни български списания ще се избият да го публикуват, а издателите ще ти предлагат договор за следващите ти пет не написани романа. Или пишеш директно на английски и от раз удряш в земята Гибсън, като вземаш наведнъж поне две награди повече от него, а само след няколко години взимаш Букър и едновременно с нея си Нобелов лауреат!

Има още

Рей Бредбъри: Нещо зло се задава


bradbury_womething_wickedУстановявам, че писането на ревю за роман от Рей Бредбъри, е като да плетеш ризи от коприва (прощавай, Елиза): бавно и мъчително занимание, резултатът от което е някакво бегло подобие на това, което си искал да направиш.

Още със заглавието Бредбъри обещава поетична приказка за Злото. И Злото не са уродите от страховит панаир, опънал пъстрата си тента в покрайнините на заспалото американско градче, нито пък надвисналия като лешояд Хелоуин с магичната си мощ. Въпреки че Рей Бредбъри ги обрисува с такава любов към финия зловещ  детайл, че напомня на картините на Караваджо.  Има още

Рей Бредбъри: 451° по Фаренхайт


автор: Траяна 
Съществува огромна разлика между
човек, който нетърпеливо желае да прочете книга,
и уморен човек, който желае книга за четене.
Г.К. Честъртън

Определят „451° по Фаренхайт” като антиутопия и съвременна класика не само в научнофантастичния жанр. Не за друго, а защото е една от онези книги, които са тежки, трудносмилаеми и карат колелцата в главата на читателя да се задвижат. Поне при мен се получи така.

Това не е книга за книгите. Има още