Въпросът бе дали Браун ще успее да завърши поредицата по начина, по който тя заслужава. След блестящият старт и брилянтното продължение, третата част има нелекета задача да продължи по подобаващ начин поредицата. Не клиширано, не както на читателите им се иска, а както диктува логиката на уникалния свят, изграден от Пиърс. И той отново се е справил страхотно, а аз смея да твърдя, че това е една от най-добрите фантастики на първото десетилетие на 21 век.
Много ми се ще да започна с нещо гръмко, което да отрази в пълна степен възторга ми от тази втора част!
Кърти не само мивки! А цели земетръсни шайби! Дори има капацитет да изкърти и извози цял квартал от осемдесетарски осеметажни панелки!
Смазващо добра книга!
След огромната скорост, която Пиърс набра с „Червен изгрев”, имах силни притеснения дали ще запази темпото във втората част, или ще се подхлъзне и ще изпадне в обстоятелственост, за да пълни страници. За мое огромно щастие, той не само че не се кротна, но даде още яко газ на историята! Високоскоростно препускане и то не по права отсечка! Обрати, разкрития и високооктанов екшън чак до бясното прелитане през финалната линия, след която ми идваше да се обадя на Комата и да я ръчкам да преведе по-бързо последната част!
Изминали са две години, откакто Дароу ау Андромед победи в Института на Марс и се преклони пред мъжа, убил жена му, за да стане негов меч. Има още
автор: Искрен
„Защото историите са важни.
Хората мислят, че историите се сътворяват от човека. Всъщност е точно обратното.”
Т. Пратчет
Мога само да възкликна – прекрасно! Страхотно! Кърти мивки и чугунени вани! Това е страхотен дебют! Чакам с нетърпение следващите две части, и дано те надградят постигнатото до тук!
А си признавам чистосърдечно, че подходих с обилна доза скептицизъм към книгата. От една страна, заглавието ми навя асоциации с великата октомврийска революция и червеният пролетариат, който въстава на крилете на гнева срещу класовата неправда. За моя огромна радост това си остана само в сферата на очакванията и нито и за миг не се потвърди.
От друга, нещо взе да ми омръзва тая мода да се пишат трилогии, в които главни герои са тинейджъри призвани да прекроят света, или да преправят злото нанесено от някого – „Игрите на глада”, „Дивергенти” „Лабиринта”. Първата поредица беше много добра и успешно избяга от сълзлива юношеска любовна история с елементи на фантастика. Успя да пребори негативните очакваният, че ще е претоплен Шекли и Кинг. Втората поредица беше посредствена, а третата започна добре и завърши слабо. Е, има юноши в „Червен изгрев”, но до тук с приликите. Има още
Приумици 