Паоло Бачигалупи: Водосрез


bachigalupi_vodosrez

Добре де! Как може „Сиела” да направят толкова зверска корица?! Направо крещи: „Купи ме! Аз съм смазваща апокалиптична фантастика!”

Това, заедно с гарантирано страхотен превод от Елeна Павлова и безспорния талант на Паоло, правят „Водосрез” едно от книжните събития на 2016.

Харесах много „Момиче на пружина” и затова се зарадвах, когато разбрах, че Сиела ще пускат „Водосрез”. Двете книги може и да се развиват в един и същ свят, а може и да не се. „Водосрез” може и да е началото на всички ония катаклизми, за които се споменаваше в „Момичето”, но спокойно може и да не е. Всъщност това няма никакво значение за самата книга, но по-скоро гъделичкаше въображението ми. Дали можех да екстраполирам ставащото тук няколко столетия напред, за да получа кошмарния свят на Андерсън Лейк и Амико.  Има още

Паоло Бачигалупи: Момиче на пружина


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

Мине се, не мине, и покрай цялата посредственост с чести залитания към пълна тъпотия, в която се е превърнала червената поредица на „Бард“, вземе че се появи нещо наистина добро и стойностно.

„Момиче на пружина” от Паоло Бачигалупи взема наградите „Хюго“ и „Небюла“ за най-добра книга и тази на сп. „Локус“ за най-добър дебютен роман за 2010 г. Същата година е отличена и с мемориалната награда John W. Campbell. Година преди това авторът получава две награди на сп. „Локус“, за повестта си Pump Six и за сборника Pump Six and other stories, в която е поместена. Изобщо Паоло успява да събере доста от престижните награди във фантастиката за сравнително кратката си кариера (първото му произведение излиза през 2008), но ако съдя по „Момичето“, то те са напълно заслужени.

Добре дошли в едно различно бъдеще, и то такова, в което определено не бихте искали да живеете. Това е света след Разширението – термин, с който хората обозначават енергийния и индустриален възход, на който се радваме ние сега. Неизвестно колко години след настоящето, човечеството претърпява енергийна криза, а природа е подложена на невиждан геноцид поради зарази изпуснати (случайно или нарочно – така и не става ясно) от генехакерите и калорийните компании. Посевите са атакувани безмилостно от болести, а единственото спасение са хибридните семена предлагани от калорийните компании.

Действието се развива в Тайланд, в Банкок – град, който е под постоянна заплаха от наводнение от океана и само дигите и помпите го спасяват от потапяне. Горивата познати от нашата епоха са забранени, а енергията се добива по механичен начин, чрез хора или чрез мегодонти, генетично променени слонове, които като изгарят калории при физическа работа и нагнетяват енергията в пружинкови механизми, с невероятен капацитет за съхраняване на джаули енергия, която после освобождават, когато е нужно.

Историята се развива през погледа на няколко герои, а авторът е успял  да вкара много различия – и като мироглед, и като чувство, и като философия, както и като стил на текста, така че всяка гледна точка да е създава един уникален и различен поглед към света. Има още