Н. К. Джемисън: Кралството на боговете

автор: Траяна 

Чудя се дали да бъда откровена или да бъда политкоректна към собствените си две ревюта за предходните два романа от поредицата на Н.К. Джемисън. Т.е. да бъда консистентна и да се опитам да опиша мнението си в сравнително смекчен вариант. Все пак си мисля, че сюжетите на трите романа са достатъчно самостоятелни, за да си позволя да имам изцяло различно мнение за всеки от романите.

Докато първата книга бе изключителна, втората – добра, то третата ми дойде в малко повече с драматизма си и липсата на свързан и логичен сюжет.

Проблемите с The Kingdom of Gods са много. Като начало очакванията на читателите са страшно завишени от първите два романа в поредицата. Всички искат от същото, но по-добро.

Н. К. Джемисън: Разпокъсаните кралства

автор: Траяна 

За сюжета: Десет години след като богът на Хаоса Нахадот се е освободил от вековното си пленничество, династията на Арамерите е заплашена от падение. Контролът на Църквата на Светлия Итемпас над Стоте хиляди кралства постепенно се изплъзва и се появяват не само куп нови деноминации на официалната църква, но и няколко нови (стари) религии.

В Сенчестият град под Световното дърво местни и туристи развълнувано разнасят слуховете за отвличанията и смъртта на няколко по-незначителни божества. Сляпата художничка Ори (която обаче вижда магия) неволно се оказва в центъра на божествената война, когато прибира от бунището постоянно умиращия и възкръсващ мълчаливец, когото нарича Слънчо.

Ревюто: The Broken Kingdoms не е съвсем пряко продължение на The Hundred Thousand Kingdoms, макар авторката да ги поставя в една поредица.

Н.К. Джeмисън: Стоте хиляди кралства

автор: Траяна 

Откъде да започна?

Може би от преди началото на времето.

В началото… В началото бе Хаосът, който човеците наричат Нахадот. Но Нахадот, Властелинът на нощта, бе и Промяна и от промяната се появи богът на Реда и Светлината – Итемпас. Двете сили бяха по своята същност противоположни и от борбата между тях възникнаха времето, звездите, планетите и пространството. Дълго, дълго време двамата братя воюваха, но никой от тях не надделя. От омразата между тях бавно изникна уважение, а после и любов.

Така се появи Здрачът и Балансът – Енефа, която единствена от божествената троица имаше дарбата да дава живот.

Енефа бе любовница на по-големите си братя,