Тери Пратчет и Нийл Геймън: Добри поличби


автор: Траяна

От всичките Апокалипсиси, които надвисваха зловещо и драматично над горкото човечество, най-ясно си спомням този от август 1999 г. При това спомените ми са много топли и ярки: къмпинга на Шабла и табелата „Към затъмнението“, самото затъмнение и призрачната му светлина, латино вълната по MTV и годината на жестока подготовка за кандидатстудентските изпити.

По същото време двама велики британски писателя са публикували творба, която в последствие се сдоби с титлата „най-смешната книга за Апокалипсиса“.  Тогава Тери Пратчет вече ми беше станал любим автор, а с Нийл Геймън тепърва ми предстоеше да се запозная. Първото издание на „Добри поличби“ в България мина незабелязано  от мен, а когато научих за книгата тиражът ѝ вече беше безнадежно изчерпан. После, когато имах достъп до романа, някак си постоянно отлагах прочита му, за да си запазя нещо наистина добро за четене. Отлагах повече от десетилетие.

По същество „Добри поличби“ е много добра ебавка с написаното след ядене на халюциногенни гъби „Откровение на Йоан“,  Има още

Нийл Геймън: Дим и огледала


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

Читав сборник разкази си е едно малко съкровище, a сборник с разкази на Нийл Геймън е направо голямо съкровище, което за жалост свършва бързо, като студена бира в августовски ден.

Нийл разказва прикази за възрастни, които приличат на детските, но и се различават много от тях. Това са приказки за порасналите деца във всеки от нас, които са натрупали житейски опит със съзряването си, станали са цинични, и със сигурност сексът е станал неделима част от живота им. Това са истории за ония хора, които като слушат отново приказката за „Спящата красавица”, когато дойде момента принца да я целуне, ще се запитат: „Я, чакай! Тая мома кой знае какъв дъх ще има след 100 години сън! Да не говорим че не се е подстригвала, не си е рязала ноктите! За физиологичните нужди пък хич не ми се мисли!”

В сборника „Дим и огледала“ голяма част от произведенията гравитират около любовта и/или секса, и различните им аспекти и проявления, но пък за сметка на това почти навсякъде краят не е щастлив. Вие пък да не сте очаквали нещо друго от Геймън?

Геймън както винаги е циничен, откровен, лиричен, натуралистичен, перверзен, прям, груб, графично сексуален. Обаятелен разказвач Има още

Нийл Геймън: Океанът в края на пътя


автор: Траяна 

„Океанът в края на пътя“ е може би най-близката до реалността автобиография, която Нийл Геймън ще напише за себе си. Всяка друга книга ще бъде разкривено отражение на и без това изчанчения му авторов Аз в тъмния океан от мрачно въображение и страхове.

„Океанът в края на пътя“ предлага изпълнени с момчешка безгрижие и откривателска смелост двеста страници, от които блести мрак и навява светлина.

На вид обикновена смърт в задния двор на провинциална английска къща открехва врата към нашия свят за фантастично страшилище. То е може би страшно, може би просто жалко. Но за чудовищата никога няма място Има още

Нийл Геймън: Момчетата на Ананси


автор: Траяна 

Дебелака Чарли Нанси имаше кофти седмица. И вината за това не бе на хърбавата му и злобна бъдеща тъща. Не. Както винаги, при всяка една срамна ситуация в живота на Чарли, който дори не беше дебел, пръст в цялата история имаше неговият баща-шегобиец. Този път баща му беше умрял при особено засрамващи обстоятелства (те включваха кареоке и млади едрогърдести туристки.) Според съседката г-жа Дънуити на въпросния баща трябвало да му се прости, защото бил бог. В допълнение – Чарли научи от г-жа Дънуити, че има и брат. Госпожа Дънуити беше много стара дама, ако разбирате какво ви намеквам.

Съвсем на майтап Чарли поръча на един паяк в градината да предаде послание на отдавна изчезналия му несъществуващ брат. Кофти седмицата на Дебелака Чарли се сговни тотално, когато на вратата му цъфна Паяк – гореспоменатия несъществуващ брат, който бе наследил целия чар и всичките божествени способности на баща им. Има още

Нийл Геймън: Американски богове


автор: Траяна 

„Американски богове” е от онези книги, за които говориш в приятна компания държейки чаша бира в ръка. От романите, които обикалят домовете на всичките ти приятели, понякога мистериозно изчезват, и след месеци се връщат при теб с малко по-омачкана корица. Но ти нямаш нищо против. Защото си доволен, че книгата е била прочетена, и си щастлив, че отново се намира в библиотеката ти.

Ще ви спестя неведомия път, по който романът за пръв път стигна до мен, и кой се оказа собственикът на книжното тяло, което четох. Ще кажа само едно: Светът е малък и изненади дебнат отвсякъде.

„Американски богове” беше моето запознанство с Нийл Геймън. Обичам този роман и това е причината да не напиша ревю досега. Има още

Нйил Геймън: Коралайн и други истории


автор: Траяна 

Преди време се озадачих от ревюто на Silentium за този сборник на Геймън. Знам, че има хора, за които този писател е твърде странен, но за мен е мистерия как е възможно човек да прочете десетина негови разказа и да не хареса дори и един. За да бъда откровена обаче, ще спомена, че точно тази компилация не е на нивото на „Чупливи неща”. Просто липсва онази спойка между отделните истории, която може да превърне механичния сбор от разкази в тематично свързан сборник.

„Коралайн” беше публикувана у нас от издателство „Бард” през 2003 г. в самостоятелно книжно тяло, което вече трудно ще намерите. Отдавна изчерпаното в складовете на разпространителите томче се намира трудно и по сергиите за книги на старо. Предполагам, че всеки, който се е сдобил с тази новела, я е запазил, за да си припомня кошмарите от детството. Има още

Нийл Геймън: Никога, никъде, никой


автор: Траяна 

Най-трудно пиша за романи и писатели, които наистина харесвам. Цялото хвалебствено ревю за „Никога, никъде, никой” мога да събера в възхитено-завиждащото възклицание „Мамка му, Геймън е добър!”

Тъй като не съм взимала наркотици, не мога да бъде сигурна, че ефекта им може да се сравни с този на Геймън. Мога само да предполагам, че прозата му предизвиква онова, което преживява човек при поглъщането на малки скъпи хапченца с неясен произход. Има още