Илона Андрюс: White Hot

Не е за вярване, че от издаването на първата книга в поредицата са минали цели три  години. Спомням си, че когато авторите обявиха отлагането на уж готовата White Hot за 2017-та, си помислих, че дотогава ще забравя какво се е случило с героите в Burn for Me. Разбира се, последното не се случи, не само защото самия роман беше впечатляващ, но и защото го препрочетох поне три пъти.

За феновете на Илона Андрюс едва ли ще е изненада, че този роман е още по-добър от предходния. (Да знам, че пиша нещо в този смисъл във всяко ревю за романите на Илона и Гордън, но те продължават да се справят все по-добре с писането!)

В White Hot Невада Бейлор ще се опита да разкрие масово убийство, което влиятелна магическа династия се опитва да прикрива.

Тим Пауърс: The Anubis Gates

Трудно ми е да си представя, че някой фен на фатастичния жанр не би харесал The Anubis Gates. Романът умело преплита магия с пътуване във времето, митология с действителна история, приключение с криминално разледване, така че всеки би открил нещо за себе си.

Малко мудното начало на романа, в което посредствения биограф Дойл получава покана за пъуване в миналото, организирано от тайнствен богаташ, бързо преминава в динамично криминале с елементи на хорър: Брендън Дойл е отвлечен и пропуска завръщането в двайсети век.

Илона Андрюс: Magic Binds

Само няколко месеца след издаването на предпоследния роман от поредицата за Кейт Даниелс, се наканих да пусна ревю. Предполагам, че феновете на тандема Илона и Гордън вече са се сдобили със собствена бройка, и са си създали впечатление за книгата. Но в името на постоянството все пак няколко думи са нужни.

В Magic Binds най-сетне Кейт Даниелс влиза в ролята, която съдбата е oпределила за нея – да бъде дъщерята на баща си, принцеса на Шинар, владетел на земята си. Големият проблем е, че тя не иска да бъде нищо друго освен себе си, и съпруга на Къран. Политическата власт обаче променя онзи, който я упражнява, а магическата такава тласка Кейт към неприсъща жестокост. Сблъсъкът между Кейт и баща ѝ този път обаче е неизбежен, и тя спешно трябва да овладее наследствената си магия. 

Patricia Briggs: Shifting Shadows

Сборникът с историите от света на Мърси Томпсън беше точно това, от което имах нужда през неприятните зимни месеци, за да се разсея от неприятната обстановка – леко четиво, познат свят и нови истории (поне някои от тях). Имах намерение да му се насладя разказ по разказ за по-дълго време, но някак си след два дни вече затварях задната корица.

Сборникът започва с първата публикация на новелата Silver, която ни връща няколко века назад във Великобритания, където вещица държи в плен своето семейство-върколаци. Макар новелата да е разказана предимно от гледна точка на феята Ариана (позната ни от Silver Borne), творбата най-сетне разкрива мистерията на ранните години на Сам като безсмъртен и на възхода на Марока като водач на върколаците.

William Goldman: The Princess Bride

Ето поредният срам за българските издатели – пропускът да забележат тази великолепна „класическа приказка за истинска любов и върховно приключение“, както сам авторът обелязва на корицата. Аз самата се кумих дълго време на „Принцесата булка“, защото имам бегъл спомен от екранизацията, която навремето ми се строи леко глуповата. А самият филм, апропо, има култов статут на една от най-обичаните романтични приказки за всички времена. Определено ще го изгледам поне още веднъж, за да видя дали впечатлението ми е било погрешно.

„Принцесата булка“ е представена като адаптация на политическата сатира на С.Моргенщерн, и Голдман през цялото време включва пасажи в курсив, в които обяснява защо и какви трудности е имал при адаптирането на оригиналния текст на Моргенщерн на конкретното място.

Jacqueline Carey: Kushiel’s Dart

Далеч преди Е.Л. Джеймс да убеди милиони хора, че може да пише, или че това, което пише, има нещо общо със садо-мазо практиките, Джаклин Кери публикува поредицата си за наследниците на Кушиел: добро фентъзи с елементи на садо-мазо, които генерират силно отрицателни или положителни реакции у читателите.

Защо ви го казвам още в началото ли? Защото, колкото и елегантно да е преплетен сексът в повествованието, той е графичен, брутален и като цяло нееротичен (дори озадачаващ или отблъсващ) за хора с консервативни сексуални вкусове. Ако „Песен за огън и лед“  от Джордж Р. Р. Мартин не ви е понесла, това също не е вашата бира.

Защо обаче си струва да отворите поредицата и да се пробвате с нея? Заради същото, което е мега яко в поредицата на гореспоменатия Мартин – политическите интриги.

Maria V. Snyder: Poison Study

Читателската ми година започва с прекрасното YA четиво на Мария В. Снайдер – Poison Study, първата книга в едноименната поредица. С какво ме спечели книгата: идейност, динамичност на сюжета и интересен подход към класическия фентъзи сетинг.

Преди година Йелена е убила сина на своя ментор, генерал Бразел. Законът в Иксия не признава самозащита за легално оправдание, и момичето е осъдено на смърт чрез обесване. Късметът на Йелена обаче се обръща (спорно дали в положителна насока), и вместо бърза смърт ѝ предлагат работата на опитвач на храна в двора на генерал Амброуз. Под надзора на секретаря на тайната полиция на Иксия – Валек – Йелена ще се обучи в изкуството да познава на вкус всички познати отрови, и няколко непознати такива. Защото живот прекаран в страх от неочаквана смърт е по-добър от бесилото.