William Goldman: The Princess Bride


princess_brideЕто поредният срам за българските издатели – пропускът да забележат тази великолепна „класическа приказка за истинска любов и върховно приключение“, както сам авторът обелязва на корицата. Аз самата се кумих дълго време на „Принцесата булка“, защото имам бегъл спомен от екранизацията, която навремето ми се строи леко глуповата. А самият филм, апропо, има култов статут на една от най-обичаните романтични приказки за всички времена. Определено ще го изгледам поне още веднъж, за да видя дали впечатлението ми е било погрешно.

„Принцесата булка“ е представена като адаптация на политическата сатира на С.Моргенщерн, и Голдман през цялото време включва пасажи в курсив, в които обяснява защо и какви трудности е имал при адаптирането на оригиналния текст на Моргенщерн на конкретното място. Има още

Jacqueline Carey: Kushiel’s Dart


carey_kushiels_dart

Далеч преди Е.Л. Джеймс да убеди милиони хора, че може да пише, или че това, което пише, има нещо общо със садо-мазо практиките, Джаклин Кери публикува поредицата си за наследниците на Кушиел: добро фентъзи с елементи на садо-мазо, които генерират силно отрицателни или положителни реакции у читателите.

Защо ви го казвам още в началото ли? Защото, колкото и елегантно да е преплетен сексът в повествованието, той е графичен, брутален и като цяло нееротичен (дори озадачаващ или отблъсващ) за хора с консервативни сексуални вкусове. Ако „Песен за огън и лед“  от Джордж Р. Р. Мартин не ви е понесла, това също не е вашата бира.

Защо обаче си струва да отворите поредицата и да се пробвате с нея? Заради същото, което е мега яко в поредицата на гореспоменатия Мартин – политическите интриги. Има още

Maria V. Snyder: Poison Study


snyder_poison_study

Читателската ми година започва с прекрасното YA четиво на Мария В. Снайдер – Poison Study, първата книга в едноименната поредица. С какво ме спечели книгата: идейност, динамичност на сюжета и интересен подход към класическия фентъзи сетинг.

Преди година Йелена е убила сина на своя ментор, генерал Бразел. Законът в Иксия не признава самозащита за легално оправдание, и момичето е осъдено на смърт чрез обесване. Късметът на Йелена обаче се обръща (спорно дали в положителна насока), и вместо бърза смърт ѝ предлагат работата на опитвач на храна в двора на генерал Амброуз. Под надзора на секретаря на тайната полиция на Иксия – Валек – Йелена ще се обучи в изкуството да познава на вкус всички познати отрови, и няколко непознати такива. Защото живот прекаран в страх от неочаквана смърт е по-добър от бесилото. Има още

Нийл Геймън в три книги


gaiman_fortunatelly_milkавтор: Траяна

Не мислите ли, че есента e най-подходящото време за четене на Геймън? Мъглата и студът са естествената рамка за ноар-урбанистичните му произведения за въстрастни…

Уви, тях съм ги изчела почти всички и ми остават само книжките с картинки за деца. Които пък надничат като слънчеви зайчета през облаците.  Някак естествено ми се събраха три накуп – и за купуване и за четене.

Започвам най-лековатата и обемна от тях – „За щастие, млякото“. 

Има още

Илона Андрюс: Magic Shifts


автор: Траяна

В последните години през август всичко свързано с умствена дейност, включително и четенето ми опротивява. Хубавото е, че Илона Андрюс обикновено се включват с по някоя книга по това време на годината, за да ми рестартират мозъка. А и да ме изкарат от трапа, в който хем се крия от жегата, хем надничам завистливо към множеството фейсбук статуси с ярък маникюр на плажен фон.

Тази година книгата е Magic Shifts – осма от поредицата за Кейт Даниелс, настроението все така добро, а развитието на основния сюжет все така нулево както и преди две книги.

Кейт и Къран са в процес на отделяне на финансови и емоционални връзки от Глутницата. Кейт се чувства идеално като независим наемник. Има още

Робърт Хауърд: Хрониките на Конан, том I


автор: Траяна

Макар да съм пропуснала правилната възраст за прочита на Конан (мъжът ми подметна, че съм пропуснала и правилния пол), харесах разказите от първата част от „Хрониките на Конан“ в издание на Gollanz. Направо сама се изненадах от това.

Историите на Робърт Е. Хауърд са идеални за любителите на приключенското фентъзи, в което мъжете са истински бойци или злодеи, жените са безпомощни принцеси или зли вещици (но пък винаги красиви и страстни), а чудовищата са горило- или пък змиеподобни демони.

Конан е от отнези герои, които не страдат от самоанализ,  Има още

Визия за нанотехнологиите от Иън МакДоналд: The Dervish House


автор: Траяна

Има книги, които могат да бъдат хем супер интересни, хем адски скучни в детайлите си. Ако сте чели „Търговска къща“ от Джеймс Клавел, знаете за какво говоря: множество герои, действие само за няколко дни, но пък разписано oт гледна точка на всеки от тях едва ли не до секунда.

Подобна е и структурата на The Dervish House, усещането е същото. Макдоналд ни захвъря в Истанбул от 2027 година – величествен, трескав, трансконтинентален, мултикултурен. Турция съвсем наскоро е влязла в ЕС (тук двама колеги възклинкаха „Това наистина си е фантастика“) и населението ѝ се адаптира не само към новите условия на пазара, а и към почти ежедневните терористични актове. Пътищата на обитателите на старото дервишко теке на площад Адем Деде, ще се преплетат по съвсем неочакван и нов начин. Един ще осъществява най-голямата икономическа измама от век насам, друг ще издирва легендарно (и доста зловещо) съкровище, Има още