Кели Армстронг: Разплата

автор: Траяна 

С „Разплата“ Кели Армстронг приключва историята на некромантката Клоу и нейните приятели, и прави съвсем лека податка към поредицата Women of the Other World. Тийнейджърите отново се отзовават в ръцете на групата Едисън, за да разкрият най-сетне и последния предател сред възрастните, и да разберат целите на експеримента, извършен над тях.

По същество в самия роман няма голямо развитие на сюжета, даже може да се каже, че краят е оставен съзнателно отворен за последваща развръзка. В „Разплата“ има много промъкване, планове за бягство, завръщане към Лайл Хаус и нейните пълни с призраци тайни. Има и разплата разбира се. Най-вероятно, последното ще ви допадне най-много.

Въпреки че привидно действието на третия роман повтаря това на първия, разликата в поведението на героите, и преди всичко на Клоуи, е съществена.

Кели Армстронг: Пробуждането

„Пробуждането“ подхваща сюжета на трилогията „Най-тъмните сили“ без реално да предлага по-дълга от два абзаца ретроспекция на първата книга „Призоваването“. Клоуи и останалите субекти от дома за проблемни (разбирайте „луди“) деца „Лайл хаус“ успяват да се изплъзнат от лапите на надзирателите си и тръгват да търсят помощ от единствения възрастен, на когото имат доверие – бащата на Саймън и Дерек.

А четиримата тийнейджъри наистина имат нужда от помощ, за да овладеят своите свръхестествени сили. Стресът от преследването и разкритието на няколко тайни за хората от „Лайл хаус“ допълнително засилва и без това неовладяните прояви на магия. И както се досещате, съвсем не е забавно да си некромант и да не можеш да владееш способностите си.

„Пробуждането“ е съвсем тънка книга, претъпкана с екшън сцени и трескаво преследване.

Марк Лорънс: Императорът на тръните

Читателите на goodreads.com бяха прогласували тази книга на четвърто място в списъка с най-очакваното фентъзи/фантастика за 2013 г.

Което за пореден път доказва, че масовият фентъзи фен (МФФ) е оптимистичен и лоялен на трилогиите читател. Същото не може да се твърди за списващата този блог личност.

Предходната книга – „Кралят на тръните“ – почти ме отказа от прочита на финалния в трилогията роман, но все пак се понасилих да проследя как точно Йорг Анкрат поставя императорския венец на главата си. Заглавията на книгите доста ясно описват възхода в меринджейската кариерата на главния герой, така че не може да се каже, че останах много изненадана от финала на „Императорът на тръните“. Дори и голямото разкритие на самоличността на архизлодея Краля на мъртвите беше ясно от средата на втора книга. От чист мазохизъм я дочетох тази поредица, не заради друго.

Не мога да си обясня високата оценка на книгата, освен с факта, че гореспоменатият МФФ е не само лоялен, но и всеяден и безкритичен помияр.

Илона Андрюс: Gunmetal Magic

автор: Траяна 

В дългата пауза между романите за Кейт Даниелс романът за най-добрата ѝ приятелка ми дойде като малка спасителна доза от редовния опиат. За непознатите Gunmetal Magic е построен в света на Кейт, но разказа се води от гледна точка на Андреа Неш. Докато Даниелс разследва поредния си случай и се опитва да ръководи менаджерията от шейпшифтъри, Андреа трябва да разбере кой е организирал убийствата на няколко члена на Глутницата. Проблемът, освен че няколко души са умрели от ухапвания на гигантски змии, е, че те са умрели на строителната площадка на бившето ѝ гадже Рафаел Мерано.

Gunmetal Magic е всъщност отклонение от цялостния сюжет на поредицата за Кейт. Тук не се намеква нищо за архизлодея Роланд или за армията на хората и с нищо не се допринася за развитието на цялостното действие. Вместо това се появява поредното божество решило да използва възраждането на магията, за да възвърне могъществото си. (И евентуално да изпадне в продължително и зловещо „Муахаха!“)

Илона Андрюс: По ръба на шанса

автор: Траяна 

Fate’s Edge бе една от най-дъглоочакваните от мен книги за годината. Дотам, че си я поръчах шест месеца преди да излезе. Илона Андрюс ме зарадваха с поредната шпионска надпревара между Адрианглия и Луизиана в Чудатото. Този път в центъра на събитията е мошеникът и авантюрист Келдар Мар, издирващ тайнствено оръжие откраднато от строго охранявана пирамида на малката, но добре въоръжена държава Египет.

Залогът е висок – на континента Северна Америка може да избухне открита магическа война, като не е много сигурно към кого ще се присъединят държавиците граничещи с Адрианглия и Луизиана. Всичко зависи от това кой пръв ще се добере до изчезналото оръжие – Огледалото, чиито агент е Келдар, или Ръката (мрежата на вражеска Луизиана).

Разбира се, Келдар разчита на своята специфична магическа способност да обръща всички шансове в своя полза. Всичко ще бъде наред – агентите на Ръката  ще му дишат праха, Келдар ще си отмъсти за смъртта на близките си, а после ще се прибере жив и здрав у дома. Никой не може да измами професионалния мошеник.

Кели Армстронг: Призоваването

автор: Траяна 

Кели Армстронг е популярна на англоезичния пазар преди всичко с ърбън фентъзи поредицата си за възрастни Women of the Otherworld. Подхванах YA трилогията „Най-тъмните сили” покрай предстоящото й издаване на български език от „Колибри”. Опитвам се да съм актуална. Знаете как стоят нещата – рейтинг, от който не печеля нищо; опит да разбера мисленето на родните книгоиздатели и т.н.. 🙂 Толкова за причината да посегна точно към тази поредица. Дали съжалявам? Отговорът е „По-скоро – не”.

Позволете да се отклоня за момент от логиката на ревюто и преди да ви обясня защо е така, да драсна няколко реда за сюжета.

В деня, когато Клоуи Сандърс става жена, започва да вижда призраци. Брутално обгорял мъртвец се опитва да привлече вниманието й в училище и тя изпада в истерия. Както си му е реда – веднага затварят героинята в дом за психически нестабилни деца, където й поставят диагноза „шизофрения”.

Калейна Прайс: Гробовен танц

автор: Траяна 

В Grave Dance гробовната вещица Алекс Крафт е наета от полицията на Некрос, за да помогне с поредното странно убийство в града. Когато обаче единственото доказателство за престъплението е ляво стъпало, е малко трудно да се съживи сянката на умрелия. Да не кажем невъзможно.

Животът на Алексис се усложнява още повече от откритието, че носи феическа кръв, а в Страната на феите я очаква истинско наследствено имение, за което точат зъби няколко различни феически двора.

Вторият роман в поредицата за Алекс Крафт ми се стори ужасно скучен. Качеството на писане спада значително спрямо нивото на предходната Grave Witch. За съжаление, основния недостатък на първата книга се засили и в тази. Светът на Калейна Прайс стана, ако не друго, то още по-объркан, неподреден и нелогичен.