Лави Тидхар: Централна станция


central-stationНоминирана за наградата „Артър Кларк“ за 2017 и спечелила „Джон Кембъл“ за същата година. Странна, интересна и завладяваща. Много отдавна не бях попадал на читав киберпънк, който да не имитира Гибсън и въпреки това да е добър. Стилът на Лави Тидхар е подобен на този на Паоло Бачигалупи и тук светът е едно от главните действащи лица. „Централна станция“ не е толкова роман за събития, ставащи в бъдещето, колкото живо рисуване на един възможен свят.

Има още

Реклами

Клер Норт: Първите петнайсет живота на Хари Август


The_First_Fifteen Lives_of_Harry_AugustЕто още един от финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2015 година и носител на  John W Campbell Memorial Award за същата година.

Това е таймфантастика, но експлоатира темата по по-различен и безспорно доста интересен начин. В общи линии много прилича на „Игра на живот” на Кен Гримуд, която отдавна се каня да прочета и която също е в кратката селекция за наградата „А. Кларк“ за 1988 година.

Има още

Инсомния и апокалипсис: „Нод” на Ейдриън Барнс


автор: Искрен

Барнс е роден в Англия, но отраства, живее и твори в Канада. „Нод” е дебютът му, но въпреки това книгата намира място сред финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2013. Един прекрасен старт на автор, с когото определено ще искам пак да се срещна.

Една дълга сутрин от 24 часа, почти цялото население на Земята разбира, че не може да спи, а тези които все още могат, са малцина. Първия ден всички си мислят, по-скоро се надяват, че това е еднократен феномен, но след втората нощ става ясно, че краят на света се е засилил към човечеството с пълна тяга, като локомотив без спирачки и машинист. Няма надежда, ако хората не започнат отново да спят. Ако не го направят им остават точно определен  брой дни живот, докато мозъкът и тялото откажат.

Всъщност колко може да издържи човек без сън? Има още