Марк Лорънс: Императорът на тръните


Читателите на goodreads.com бяха прогласували тази книга на четвърто място в списъка с най-очакваното фентъзи/фантастика за 2013 г.

Което за пореден път доказва, че масовият фентъзи фен (МФФ) е оптимистичен и лоялен на трилогиите читател. Същото не може да се твърди за списващата този блог личност.

Предходната книга – „Кралят на тръните“ – почти ме отказа от прочита на финалния в трилогията роман, но все пак се понасилих да проследя как точно Йорг Анкрат поставя императорския венец на главата си. Заглавията на книгите доста ясно описват възхода в меринджейската кариерата на главния герой, така че не може да се каже, че останах много изненадана от финала на „Императорът на тръните“. Дори и голямото разкритие на самоличността на архизлодея Краля на мъртвите беше ясно от средата на втора книга. От чист мазохизъм я дочетох тази поредица, не заради друго.

Не мога да си обясня високата оценка на книгата, освен с факта, че гореспоменатият МФФ е не само лоялен, но и всеяден и безкритичен помияр. Има още

Марк Лорънс: Кралят на тръните


автор: Траяна 

Имам сериозен проблем с втората част от трилогията The Broken Empire, озаглавена King of Thorns. Основната причина за него е постоянното и доста безмислено от гледна точка на сюжета, прехвърляне напред-назад във времето.

Главите, озаглавени „Сватбен ден“, разказват за битката, която Йорг Анкрат води в защита на столицата на завзетото в предния роман кралство Ренар. Обикновено намирам дългите обсади и битки за скучновати (жена съм и пространствената ориентация ми е доста зле). В този роман, обаче, баталните сцени бяха по-интересните от главите за миналото на Йорг, вписани под общото заглавие „Четири години по-рано“. В тях Марк Лорънс подробно описва пътуването на Йорг от земите на викингите към родното място на майка му някъде в района на днешна Барселона.

Постоянното прехвърляне между двата периода, съпроводено от ретроспекции към първия, както и от факта, че Йорг държи част от паметта си във вълшебна кутийка, която изпръцква по някой спомен на случайни интервали, според мен изцяло срина какъвто и да е ритъм на сюжета. Има още

Марк Лорънс: Принцът на тръните


автор: Траяна 

Отвращението от насилието и первезното удоволствие от него може да влияе хипнотично. В цивилизования свят човек вече рядко може да види наживо меле, в което хвърчат кръв, зъби и слюнка, да чуе псувни и трошене на кости, да помирише разпорена човешка карантия. Затова холивудските филми предлагат ерзац в големи дози и на забавен каданс. Марк Лорънс залага на любопитството към насилието, за да направи поредицата си The Broken Empire успешна.

Героят на Prince of Thorns е ужасът на всеки родител – избягал от дома си тийнейджър, безконтролно колещ и изнасилващ  в компанията на банда разбойници, чиято единствена цел е плячката. Принц Йорг Анкрат няма никакви скрупули да задоволява и най-дребната си прищявка без значение от това каква цена ще заплатят спътниците му или случайно изпречилите му се цивилни. Накратко – гнусно копеленце, чиято амбиция е да стане крал преди да навърши петнайсет. Има още