Представете си, че фундаменталистите в САЩ са успели да наложат „традиционните християнски ценности“ и са създали обетованата Република Галаад. Както всяка теократична държава и тази е управлявана от военна хунта, воюва срещу съседите си и преследва безмилостно вътрешните си врагове. Ситуацията се разкрасява от засилена радиация и занижена раждаемост. Малкото жени, които доказано са способни да родят здрави деца, са обявени за национално богатство и биват зачислявани като сурогатни майки по домовете на привилегированите и бездетни семейства.
The Handmade’s Tale е личния разказ на Офред – жена, чиято единствена роля в обществото е да бъде носител на матката си. Тя яде, спи и се разхожда под час, бива оплождана от господаря си, докато господарката лежи под двамата по време на Церемонията, която трябва да възпроизведе така желаното дете. Изобщо тя е слугинята на Сара и Авраам, която след като изпълни дълга си, ще бъде зачислена в друг дом, ще приеме ново име и ще допринесе за разрастването на нацията.
Маргарет Атууд е зрялa писателка, която знае, че за да бъде въздействаща тази история, тя трябва да бъде написана в първо лице, единствено число. Прозата ѝ ни поставя в неудобна интимност с героинята. Понякога Офред си спомня за времето, когато е имала име, дете, съпруг, работа и амбиции. Друг път мечтае за бягство. Има още →