Лоис Макмастър Бюджолд: Джентълмен Джоул и Червената кралица


red_queen

Тази книга нямаше как да бъде написан преди години. Нямаше как да е в началото на историята за Бараяр и Воркосиган.

Това е книга за феновете на семейство Воркосиган също като предната за Иван. И също както нея, за да бъдат разбрани шегите, препратките и намеците, трябва да сте чели всички предходни книги.

Един приятел каза, че това е поредния любовен роман на баба ти Бюджолд, а аз отговорих, че от „Комар” насам можем да окачествим всички книги като любовна фантастика. Но това пак няма да е съвсем вярно. Като се замисля по-подхожда определението семейна сага. Друг пък сподели, че това е последната книга за Воркосиган, която чете, защото вече нищо не било същото, а аз му отговорих, понеже го знам, че е върл фен, че ще прочете и следващата. Има още

Лоис Макмастър Бюджолд: Проклятието на Шалион


автор: Траяна

Няма нищо по-отпускащо от това да препрочетеш книга, която ти е харесала навремето, и която си позабравил. Знаеш, че е готина, знаеш и развръзката, но ти е все пак интересно да се запознаеш отново с детайлите. Реших тази година да не си давам много зор с непременно нови и значими книги, и да си поприпомня някои добри четива. Не непременно любими, защото тях си ги разгръщам редовно.

Мисля, че „Проклятието на Шалион“ беше чудесно начало на читателската ми година. Избрах книгата, заради позицията ѝ на седмо място в класацията на фентъзи романи от XXI век. Не съм много убедена, че заслужава място по-високо от това  на „Градът и градът“ или „Момчетата на Ананси“, но разбирам, защо повече хора са предпочели това четиво пред ню уирд романите на Миевил и Геймън.

„Проклятието на Шалион“ определено попада в жанра фентъзи, и то от класическото фентъзи тип „меч и магия“. Има още

Лоис Макмастър Бюджолд: Сделката на капитан Ворпатил


Е, крайно време беше! Точно такава беше реакцията ми, когато видях за първи път анонсирана книгата в  http://www.fantasticfiction.co.uk/ , а още по-изненадан бях, когато „Бард” я пуснаха почти половин година по-рано от премиерата на Запад.

Крайно време беше баба ти Бюджолд да отдели цяла книга на „Иване, идиот такъв!“ Иван Ворпатил е един от най-колоритните герои от сагата за Майлс Воркосиган. През повечето време се прави на клоун, но всъщност какво му остава, след като е доста напред в списъка с евентуални претенденти за трона на Грегор, а на него хич не му се иска да е толкова близо до нещо, което определено не желае. През останалото време се мъчи да стои далеч от братовчед си Майлс и неговите прословути каши, в които той обикновено има незавидната роля на жертва, и обикновено не успява.

Но сега би трябвало всичко да се нареди за Иван: Грегор е задомен, Майлс е озаптен с намордника на Имперски ревизор, а самият Ворпатил си има тиха и спокойна служба, която му харесва. Има още

Лоис Макмастър Бюджолд: Бараяр. Хроника на едно предизвестено раждане


автор: Траяна 

Публикуваният през 1992 г. роман „Бараяр“ сюжетно се пада втори в поредицата „Сага за Вор“. Печели всички награди на публиката за съответната година – „Локус“ и „Хюго“ за НФ роман, и стига до финалния кръг с номинации за раздаваната от критиците „Небюла“. Успехът на романа е съвсем разбираем. Бюджолд е невероятно популярна срeд фендъма в края на 80-те и началото на 90-те, а Майлс Воркосиган вече е спечелил сърцата на публиката с предходните (по дати на издаване) романи. Просто няма начин историята за неговото раждане да остане незабелязан от читателите.

Сюжетът започва няколко месеца след събитията описани в „За честта на Вор“ и отново се разказва от гледна точка на Корделия. Приспособяването на бетанката към архаичното, милитаризирано и патриархално общество на Бараяр, е затруднено още повече от новото положение на съпруга ѝ. Като регент на малолетния император Арал Воркосиган се отзовава в центъра на политическите земетръси Има още

Лоис Макмастър Бюджолд: За честта на Вор


автор: Траяна 

Този уикенд отново прочетох първите две книги от Ворската сага на Лоис Макмастър Бюджолд. Ей така – заради удоволствието да препрочета нещо леко и незатормозяващо. Всички обичат Майлс Воркосиган – той е грозноват и дребен, но безкрайно интелигентен, авантюристично настроен, има чувство за хумор, и не се страхува от нищо. Освен това има и късмет.

И понеже всички обичат Майлс, всички харесват Бюджолд. А тя не се отличава с кой знае колко блестяща стилистика – пише просто, стегнато и разбираемо. До толкова, че на моменти повествованието звучи сухо, едва ли не в телеграфен стил. „За честта на Вор”, колкото и да е приятна книга, не е върхът на писателските умения. Има още