„Приказка за синьото кълбо“ и „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“


27157029_1845659252111760_766341657_nАндри Снайр Магнасон: „Приказка за синьото кълбо“

Тази книжна година я започнах нетипично. Първо с фантастика, която така и не успях да довърша, после преминах на един великолепен български сантиментално-исторически роман, а след него – на детски книги.

С „Приказка за синьото кълбо“ се добихме семейно на Коледния панаир на книгата. Голямата ми дъщеря си я хареса и след това се възползваше всяка възможна вечер да ѝ я чета. Това не е сборник с приказки, а роман, в който историята се развива глава след глава. Пробвах отначало да ѝ чета по една глава на вечер, за да не заспива прекалено късно, но постепенно историята увлече и мен и започнах да чета по няколко, докато в един момент не стана толкова интересно, че прочетох на глас почти цялата втора половина и на другият ден гласът ми беше като след концерт.

Има още

Advertisements