Скромна идея за възраждането на българската книжовност


В десетилетието на лесен достъп до споделената информация българските издатели на хартиени книги са изправени пред сериозна заплаха от фалит. Не бива да виним само кризата – тя е глобална и бърка в джоба на всички ни, но ние си имаме ендогенни причини за влошаване на ситуацията. И без това малкият пазар от българоговорящи допълнително се свива заради все по-тъжно увисващата крива на заинтересуваните от четенето лица. Малкият процент от съществуващи потребители пък стана взискателен сегмент. И не на последно място – споделянето  на текстове в електронен формат еволюира от модна тенденция в утвърден лайфстайл за мнозина, което лишава легитимните книжовници от жизненонеобходимите им средства за продължаване на дейността по ограмотяването на нацията. А всички знаем колко черна е статистиката за грамотността.

Ако разгледаме внимателно гореспоменатите причини за надвисналия, ако не и вече настъпил, литературен Рагнарок у нас, стигаме до извода, че единствено последната може да бъде коригирана. Прогнозата на НСИ гласи, че след 50 години населението на България ще е с близо 2 милиона по-малко. Върти го, сучи го – освен ако „Банкя” не започнат да бутилират вода от рекламирания Извор на живота (може и от тоя на плодородието, като се замисля), ще си мрем по-бързо, отколкото ще се размножаваме.

Освен свиване на целия потенциален пазар, ни очаква и свиване на сегмента, който ни интересува – тези, които четат повече от една, повтарям една, книга годишно. Като гледам динамичния ред на страницата на НСИ от 2007 до 2011 процентът на нечетящите е нарастнал от 47.9 % до 51.1%. Впечатляващ интерес към четенето е поразил народа – дума да няма.

Стигаме до повишената взискателност на потребителя. Има още